Гинофобията представлява силен ирационален страх от жени и спада към групата на специфичните фобии. Специфични са фобиите, при които страхът е насочен към точно определен предмет или обстоятелства, в случая жени. Често хората, които страдат от гинофобия, признават, че изпитват огромна тревожност. За жалост, дори когато осъзнаят, че нямат основание да се страхуват, те остават тревожни.
Гинофобията не бива да се бърка с мизогинията – омраза, презрение или предразсъдъци по отношение на жените. Едното се дължи на страх, а другото е заучен и вреден културен феномен.
Фобията към жени все още не е призната за психично разстройство и не е включена в Диагностичния и статистически наръчник за психични разстройства.
Причини, тригери и рискови фактори
Като повечето специфични фобии, и тук роля играят както генетичните, така и факторите, свързани със заобикалящата среда. Гинофобията е повлияна до голяма степен и от личния опит. Ако човекът е преживял травма, свързана с жена, вероятността да развие специфичен страх е много голяма. Психическият, физическият и сексуалният тормоз, причинен от представител на нежния пол например, може да отключи тревожност в присъствието на жени.
Някои от рисковите фактори за развитие на гинофобия са: възраст – обикновено децата са по-податливи на фобии; генетична предразположеност – човек е склонен да изпитва ирационален страх, ако има близък роднина, който страда от тревожно разстройство или фобия; темперамент – чувствителните хора и тези, които по принцип гледат песимистично на живота, са по-застрашени от фобии.
Симптоми
Някои от най-често срещаните симптоми при човек, който страда от гинофобия, са: внезапен и завладяващ страх в присъствието на жена или при мисълта за нея; избягване на дейности с участието на жени; засилващо се чувство на тревожност с приближаването към жена или когато предусеща, че ще срещне жена.
Фобията може да причини паник атаки, които се изразяват в някои от следните физически симптоми: потене; болки в гърдите; гадене или стомашно неразположение; затруднено дишане; замаяност, припадъци; учестен сърдечен ритъм.
Гореизброените оплаквания са дълготрайни и сериозни, поради което нарушават нормалния ритъм на живот на човека. В повечето случаи те се проявяват до десетата година и траят дълго особено ако не бъде проведено лечение.
Диагностициране
Страхът от жени често е придружен и от друг вид психично разстройство. Гинофобията не е призната официално за психично нарушение, но симптомите й отговарят на критериите за диагностициране на специфична фобия, а те са: ирационален, твърде силен страх; внезапно усещане за тревожност, свързано с жени; избягване на обекта, който предизвиква негативните емоции; влошено качество на живот.
За да бъде поставена диагноза специфична фобия, симптомите трябва да се налице минимум 6 месеца и да не са следствие от друг психичен проблем.
Лечение
Така както няма конкретна причина за страха от жени, така няма и лечение за него. Има обаче терапии, които биха могли да облекчат състоянието на страдащия.
Експозиционна терапия
Експозиционната терапия е една от най-ефективните при фобии. С нейна помощ пациентът се научава да използва здравословни механизми за справяне и да се отдалечава от страха си. В конкретния случай терапевтът създава условия, при които страдащият общува с жени, а времето на взаимодействие постепенно се удължава, докато страхът не изчезне или намалее значително.
Експозиционната терапия започва с малки и плахи стъпки. В началото пациентът може да бъде помолен да мисли за жени или да разглежда снимки. Докато го прави, експертът по психично здраве му разяснява какви техники за релаксация би могъл да приложи, за да се почувства по-добре.
Процесът протича поетапно, като стимулите, които засилват тревожността, постепенно се увеличават. Следващите стъпки включват слушане на аудио записи с разговор между жени, видеа с тяхно участие, а накрая посещаване на места, където има жени.
Когнитивно-поведенческа терапия
Когнитивно-поведенческата терапия (КПТ) обединява експозиционната терапия и някои други терапевтични техники. Те помагат на пациента да промени начина си на мислене, чувствата и отношението си към жените. Внимателното и постепенно изправяне срещу страха и усвояването на техники за релаксация кара човека да чувства, че упражнява контрол върху тревожността си по време на среща с жена.
Медикаментозно лечение
Експозиционната и когнитивно-поведенческата терапии са предпочитани инструменти за лечение на гинофобия, но по преценка на лекуващия лекар могат да бъдат добавени и медикаменти срещу силната тревожност.
Има три класа лекарства, които според експертите облекчават симптомите на фобия:
Антидепресанти
Селективните инхибитори на реабсорбцията на серотонин (SSRI), които обикновено се предписват за лечение на афективни разстройства (разстройства на настроението), предпазват от паник атаки и потискат тревожността.
Бета блокери
Те се използват за лечение на физическите симптоми на тревожност като учестен сърдечен ритъм, високо кръвно налягане и тремор. Тяхната функция е да накарат тялото да реагира различно на адреналина. Изследвания разкриват, че някои бета блокери могат да променят и начина, по който то си спомня и реагира на неприятни, плашещи спомени.
Седативи
Понякога лекарите предписват успокоителни медикаменти като бензодиазепините за краткосрочна употреба в случай на остра и внезапно появила се тревожност, предизвикана от фобия.
Лекарствата облекчават симптомите, но не помагат за елиминиране причината за страха.
Усложнения
На пръв поглед гинофобията може да изглежда незначителен проблем, но в някои случаи тя пречи на човек да живее и функционира пълноценно. Нелекуваният страх от жени крие риск от: депресия – напрежението и изолацията често водят до депресия; социална изолация – човек, който страда от гинофобия, не само избягва социални взаимодействия с жени, но и не желае да се лекува, защото може да попадне на жена лекар; злоупотреба с наркотични вещества – при по-тежки симптоми, страдащият може да реши да облекчи състоянието си с наркотици или алкохол.
Прогнози и превенция
Към момента няма данни за ефективността на лечението на гинофобия, но дългосрочните прогнози са сходни с тези, които касаят други видове фобии. Макар че всяка терапия би дала резултат, специалистите смятат, че експозиционната е най-ефективна. Те препоръчват общуването с жени на живо, вместо снимки, видеа или аудио записи.
Не са известни начини за предпазване от фобии. Срещата с терапевт след преживяна травма или при първи признаци на тревожност намаляват значително вероятността от превръщането на страха във фобия. Колкото по-рано се потърси професионална помощ, толкова по-голям е шансът да се избегне фобията.
Ако родителите страдат от фобия, но не искат да я предадат на детето си, е добре да приложат техники за преодоляване на стреса. Така те ще му покажат как да се справя в ситуации, които събуждат тревожността му.
Източник: Gynophobia: The Fear of Women: https://www.verywellmind.com/gynophobia-the-fear-of-women