Преди голямата глобална експанзия извън Африка преди около 65 000 г., видът хомо сапиенс последователно мигрирал към Евразия, провокиран основно от промени в климата, съобщи АФП, като цитира резултати от изследване, публикувано в специализираното издание "Нейчър комюникейшънс", предава БТА.
Повечето от археологическите находки и генетични изследвания предоставят данни за масова миграция преди 60-70 000 години. Това поставя началото на разпространението на хомо сапиенс по цялата планета, докато други видове като неандерталците постепенно изчезват.
Изследването припомня за данни за пребиваването на хомо сапиенс извън Африка и в по-ранни периоди - на територията на днешна Саудитска Арабия преди 85 000 г., на Израел преди поне 100 000 г. или на Гърция - 210 000 г.
Тези данни подкрепят теорията, че хомо сапиенс са напускали Африка поетапно и последователно, през периоди от около няколкостотин хиляди години. По време на тези миграции гените на вида са се кръстосвали с други човешки видове, основно неандерталците, обитавали тогава Европа.
Проследяването на маршрутите и причините за тези миграционни вълни обаче е трудно по наличните досега фосилни находки и проби от ДНК.
Затова авторите на изследването Андреа Маника от университета в Кембридж и Роберт Майер от института за изследване на климата в Потсдам, Германия, са реконструирали историята на палеоклиматичните вариации за период от 300 000 г. с помощта на симулационни климатични модели.
Те свързват съществуващите досега данни само за последните 125 000 г. с информация за минималните количества дъждовна вода, нужна на древните хора да оцелеят при екстремните климатични промени - минимум 90 милилитра валежи годишно.
Резултатите им дават възможност да заключат, че хомо сапиенс се е възползвал от благоприятните климатични условия, за да поеме извън Африка, през големи периоди от време.
Според учените това се е случвало по два основни маршрута - през Арабския полуостров и северно от Червено море и през протока Баб ел Мандеб, който разделя днешните държави Джибути и Йемен.
Авторите на изследването подчертават, че хипотезата им се потвърждава от съществуващи археологически данни, както и от "датирането на генетичното свързване между сапиенс и неандерталците".