Генетично изследване, което реконструира еволюцията на популацията на пещерните мечки, замесва Хомо сапиенс, а не застудяване на климата в изчезването им през последния ледников период, предава Ройтерс.
Учени оповестиха, че получили геномни данни за 59 пещерни мечки въз основа на кости, извадени от земните недра на 14 обекта във Франция, Германия, Италия, Полша, Сърбия, Испания и Швейцария. Данните позволили да се установи, че намаляването на популацията на пещерните мечки преди около 50 000 години съвпаднало с идването на Хомо сапиенс в Източна Европа, а драматичното й намаляване преди 40 000 години - с разпространението му на Стария континент. Пещерните мечки изчезнали от лицето на планетата преди около 20 000 години.
Пещерната мечка Ursus spalaeus се е срещала през последния ледников период в Европа заедно с други видове животни, като като пещерния лъв, вълнистия носорог, вълнистия мамут и степния бизон. Била е голяма колкото полярната мечка, но се хранела единствено с растения. Изобразена е в праисторически пещерни рисунки.
Учените дебатират дали застудяване е станало причина за изчезването на пещерните мечки, като е намалило растенията, с които те се хранят, или виновни са били хората, които ловували и посещавали пещерите, в които мечките спели зимен сън и раждали малките си.
"Констатираното в рамките на изследването бързо намаляване на популацията им предхожда застудяването през последния ледников период - заяви палеогенетичката Верена Шунеман от университета в Цюрих. - Популацията им била стабилна за дълги периоди преди това, два от които били свързани със застудяване." Хомо сапиенс се е появил в Африка преди повече от 300 000 години и впоследствие се разпространил в целия свят. Изследването предоставя нови доказателкства, че идването на Хомо сапиенс предхожда изчезването на редица видове в Европа, Америка и Австралия.
"Има все повече доказателства, че хората са изиграли решаваща роля за намаляването на популацията и изчезването на бозайници, които някога са се срещали по цялата планета, като това е започнало преди около 50 000 години", отбеляза биогеологът Ерве Бохеренс от университета в Тюбинген.
Резултатите от изслeдването са публикувани в Scientific Reports.