Не бе, недей да спортуваш, така си си добре

Посвещава се на всички, които ще признаят, че и тази седмица нямаха време за спорт...

Ако имаш тяло, значи си спортист. Ако имаш воля - значи си спортист. Ако знаеш, че ще успееш, въпреки че никой не вярва теб - значи си спортист. И не, не се оправдавайте с това че нямате време. Щом можете да гледате телевизия по един час на ден, значи имате време и да сложите маратонките и да потичате в квартала. Даже няма нужда да е в парка. Даже няма нужда да пускате пост във фейса, за да се хвалите, че ще излезете да потичате. Спортът е тишина. Той не е слава. В истинския спорт няма светкавици, светски шум и блясък. Няма "Браво, давай само така" и "Евала братле, ти си наша гордост.". В спорта, който се превръща в част от живота ти, има само удоволствие и самота. Емоцията на самотния бегач, уединението на минутите, които прекарваш под лежанката, секундите в съблекалнята, преди да свалиш офисните обувки и да сложиш маратонките за тренировка.

Всичко останало е излишен шум.

Наскоро се появи една смешка, че ако закрият социалните мрежи, половината фитнеси ще фалират. Истината обаче е, че спортът е нещо много повече от това да тренираш трицепс, после гръб и накрая бедра, защото най-трудно се калява желанието.

Да спортуваш означава да победиш съзнанието си. Да си кажеш - да, аз мога да отделя един час днес, нищо че съм уморен, нищо че имам проблеми в работата, нищо че не приличам на спортист и не съм в супер форма. Спортът е в мозъка - ако мислите за себе си като за човек, който е способен да преобърне света само с едно издишване - значи вие сте спортист. И няма значение на колко години сте. И никога не е било важно какво тренирате. И даже просто да сложите чифт добри маратонки и да излезете на една дълга разходка в града - важното е да покажете на себе си, че го можете. Че да спортувате не е толкова трудно. И не е опасно. И не боли.

Другият вариант е да послушате всички, които ще ви кажат: "Не бе, недей да спортуваш, така си си добре."