Мастните киселини, които се отделят във въздуха по време на готвене във врящо масло, могат да участват в образуването на облаци, които потискат глобалното затопляне, установиха учени. Молекулите на мастните киселини образуват сложни триизмерни структури в атмосферните аерозоли, разтворени във въздуха, поради което тези аерозоли стават по-стабилни и в крайна сметка помагат да се образуват облаци, пише nauka.offnews.bg.
Експертите казват, че такива облаци могат да имат охлаждащ ефект върху климата, а новите данни разкриват въздействието на атмосферните аерозоли върху температурата на въздуха.
Изследването е публикувано в Nature Communications.
И досега продължават споровете между учени за ролята на атмосферните аерозоли. Става въпрос за малки частици (твърди и течни) - от пустинен прах от Сахара до остатъците от аерозоли, създадени от химическите реакции. Те могат да имат различен ефект върху природата - повечето аерозоли отразяват лъчите на слънцето обратно в космоса, други ги абсорбират. Аерозолите и облаците, образувани от тях, могат да отразят обратно в космоса до една четвърт от слънчевата енергия. Учените и по-рано знаеха, че емисиите на молекулите на мастните киселини от тигани и фритюрници могат да покрият аерозолните частици в атмосферата - но сега изследователите разглеждат за първи път ролята им вътре в атмосферните капчици.
Учените успяха да проучат вътрешната структура на молекулите на мастните киселини. Рентгеновите лъчи изиграха ключова роля в иследването на вътрешната структура на капките.
"Открихме, че тези капки могат да формират свои собствени структури, което означава, че молекулите могат да останат в атмосферата за по-дълго", обяснява пред BBC News Кристиан Пфанг (Christian Pfrang) от Университета Рийдинг. "Тези структури са много вискозни, така че вместо водна капка, получаваме нещо, напомнящо мед, а процесите в такава капка се забавят", обяснява Пфанг.
Според него такива капки са устойчиви на окисляване, така че се запазват по-дълго, което улеснява образуването на облаци.
Учените смятат, че количеството на молекулите на мастните киселини във въздуха е относително голямо - те съставят около 10% от фините частици във въздуха над Лондон, например.
Това може да повлияе върху количеството облаци и количеството енергия, което отразяват в космоса.
"Ако започнете да измервате емисиите, например в "Макдоналдс", тогава ще откриете, че вместо два часа молекулите могат да се задържат повече от един ден", разказва Пфанг. "Освен това частиците от "Макдоналдс" във въздуха могат да пътешестват на 10 пъти по-дълги разстояния, което влияе на замърсяването на въздуха, но също така може да помогне за ефекта на възникване на облаци, което засега предизвиква спорове", продължава ученият.
Учените коментират, че настоящите широкомащабни атмосферни модели не отчитат ролята на триизмерните структури на аерозолите. Експертите обаче все още не обмислят сериозно идеята, че готварските мазнини могат да се използват като форма на геоинженерство, за да се ограничи въздействието на глобалното затопляне.
"Ако те имат някакво влияние, най-вероятно е охлаждане [на атмосферата] и мащабът на това явление трябва да бъде проучен", отбелязва Пфанг.