Двутонна надгробна плоча с тракийски конник намериха археолозите в Античния керамичен център край Павликени.
Надгробният паметник от ІІ век е с размери 3 м височина и 1,20 м ширина. Върху лицевата повърхност са изсечени релефни изображения на две жени, едната от които пред олтар, една мъжка фигура и релеф на Тракийския бог конник. От надписа на плочата става ясно, че погребаният е Гай Урсидий Сенецион, който е живял достойно 40 години, а за погребението и издигането на надгробния паметник се е погрижила съпругата му Юлия Валентина.
Откритието е направено по време на есенна оран до Античния керамичен център край Павликени. Трактористът Валентин Савов закача с машината си голям камък, който изкривява плуга. Той уведомява Историческия музей-Павликени. Археологът на музея Калин Чакъров и колегите му Серьожа Петров и Поля Йорданова разчистват камъка. Оказва се, че големината на откритието е значителна, не само по размери. Малко са надгробните паметници в България, намерени на мястото, на което са били поставени по римско време. Повечето са премествани и използвани в градежи от по-късни периоди.
Под надгробния паметник Калин Чакъров открива зидан с тухли и хоросан гроб, покрит с каменни плочи, който е ограбен още в древността. При проучването на гробното съоръжение археологът установява, че античните иманяри са махнали една от каменните плочи над гроба и са разместили две от тухлите на градежа, за да издърпат ценностите, с които е бил погребан Гай Урсидий. Костите са разбъркани, запазени са няколко зъба и малко изтлели във времето кости. Почти липсва и гробен инвентар.
За радост на археолозите през малкия отвор иманярите не са успели да откраднат всички ценности, които близките на починалия са поставили, за да му служат в задгробния му живот. След внимателното проучване на дъното на гроба Калин Чакъров открива част от дървено сандъче за тоалетни принадлежности, златен амулет във формата на кривака на Херакъл и бронзова монета с лика на император Хадриан, управлявал от 117 до 138 г.
Една от най-интересните находки е частта от ковчеже с релефна украса и метална конструкция, тъй като дърво в археологическите пластове в България се запазва много рядко в цял вид.
"Находките са от голяма важност за историята на римската вила в Античния керамичен център край Павликени. За пръв път са получени сигурни данни за разположението на гробището и е открит най-подробният писмен паметник от това място. Известни са и двама обитатели на вилата - Гай Урсидий и Юлия Валентина, които по всяка вероятност са роднини на основателя на имението. Тепърва предстои анализ на откритието. Дали погребаният може да е Гай Урсидий ще се разбере след извършване на антропологичен анализ на запазените човешки останки в гроба", заяви археологът Калин Чакъров, цитиран от "Булфото".