Садху Амар Бхарати е считан за светец в Индия. Той твърди, че е държал дясната си ръка вдигната от 1973 до 2011г., пише dariknews.bg.
След 38 години ръката му се е превърнала в безполезно парче кожа и кости, но е станала символ за поклонниците на бог Шива. А този бог е един от най-почитаните богове в индийската религия - богът на сътворението и разрушението.
До 1970 година Амар Бхарати е бил обикновен човек от средната класа, водещ нормален живот. Имал е работа, дом, съпруга и три деца. Един ден се събудил и нищо от това нямало значение вече, затова той решил да остави всичко зад гърба си и да служи на индуисткия бог Шива. Той започнал да скита по пътищата на Индия, облечен в семплите си садху дрехи, носейки единствено своят метален тризъбец.
След три години, през 1973г., Амар осъзнал, че все още е твърде свързан с преходните удоволствия и луксове на смъртния живот. Решил да се откъсне от тях като вдигнал дясната си ръка и останел така за дълго време.
38 години по-късно неговата ръка била все още вдигната и той не можел да я използва, дори и да имал желанието.
Подобно решение не означава само отказване от функционалността на определена част от тялото, това предизвиква и много болка, която човек трябва да преодолее. Бхарати казва, че е търпял мъчителна болка прекалено дълго време, но вече не усеща нищо, защото ръката му е напълно атрофирала и заседнала в полувертикална позиция.
Индийските садхуси изпълняват всякакви странни задачи в името на религията като спане в изправена позиция, не къпане и постене в продължение на много време. Може би изборът на Амар обаче е най-странният досега.