Палеоантропологът Матю Скинър от университета на Кент твърди, че човешкото тяло може да придобие крайници с развити ципи като на водоплаващите животни и дебел слой мастна тъкан като на тюлените. Ученият е направил своята прогноза в последната серия на Extant, съобщава "Монитор", цитирайки "Дейли Телеграф".
Новите особености може да се развият в хода на еволюцията и да станат отговор на повишаването на глобалното морско равнище. Появата на ципи и намаляването на косменото покритие ще позволят по-бързо придвижване във водата.
Скинър прогнозира удължаване на размера на крайниците (и еволюцията им с ципи) както при патиците и съкращаването на обема на белите дробове (за комфортно пребиваване под водата). Очите на човека ще започнат да напомнят зрителните органи на семейство котки (за да виждат по-добре в мътна вода).
Ципите ще осигуряват голяма площ на съприкосновение на крайниците с водата, а зад ретината може да се появи нов слой тъкан – тапетум, който ще позволява на хората да виждат по-добре в условията на ниско осветление. Освен това човек ще има повече мастна тъкан (за съхранение на топлината в студената вода).
До повишаването на морското равнище може да доведе топенето на ледовете, предизвикано в частност от антропогенни фактори (например парникови емисии). В резултат на това естествена среда за обитание на човека ще стане не сушата, както сега, а морските територии.
Като алтернативен сценарий Скинър посочва човека на бъдещето, развиващ се от съвременния след падането на голям астероид на Земята. Катастрофата ще доведе до нов ледников период на Земята, в резултат на което ще се понижи проницаемостта на атмосферата за слънчевата светлина.
Недостигът на светлина и топлина ще доведе до изсветляване на кожата и косите (за по-добро усвояване на витамин D). Ще се увеличат носът и лицето като цяло (за по-добро загряване на студения въздух) и количеството косми и размерите на тялото (за топлене в студените условия).
Човек, живеещ на Марс обаче, според Скинър трябва да намалее по размери. Това е свързано с отсъствието на естествени конкуренти и със снижаване на потребностите от физическо натоварване. Според Скинър най-бързо ще еволюират човешките челюсти (ще станат по-малки), а зъбите изобщо ще изчезнат.
Последното е свързано с практиката за топлинна обработка на храна и използването на готови продукти. „Теоретично бихме могли да изглеждаме като новородени, чиито усти са предназначени само да гълтат, но с по-голям главен мозък“, заключава Скинър.