Американски геолози от Санта Барбара откриха на четири континента следи от падане на метеорит, станал причина за начало на последното заледеняване в историята на планетата. Чрез тях е установено, че катаклизмът е настъпил преди 12 835, се твърди в публикация на списание Proceedings of the National Academy of Sciences.
По време на своето съществуване Земята е претърпяла четири аномални ледникови периода през около 200 хиляди години. Естествено е последното да има най-значимо отношение за сегашния животински и растителен свят на планетата. Учените дълго и упорито са търсили отговор на въпроса кога е било то и от какво е предизвикано, за да подредят във времето загиването, оцеляването и появата на нови животински и растителни видове.
Според Джеймс Кенет от университета в Санта Барбара (САЩ) последният ледников период е настъпил преди около 12 900 години, като този период е известен като късен дриас. Рязката промяна в климата е довела до пълно измиране на мегафауната на Северна Америка – мастодонти, гигантски ленивци-мегатерии, саблезъби котки и други видове.
Джеймс Кенет
Джеймс Кенет и неговият колега Ричард Файерстоун още през 2007 г. намерили първите свидетелства, че застудяването е предизвикано от падане на астероид, в утаените породи и на дъното на едно от езерата в Мексико, обаче на техните изводи не повярвали мнозина геолози.
Те счели намерените от Кенет и Фаерстоун „космически” метали и миниатюрни зрънца не за следи от паднал метеорит, предполагаемо на територията на провинция Квебек, а резултат от някакви локални геохимически процеси. Опонентите направили логичния извод, че ако действително е паднало голямо космическо тяло, то тогава следите му във вид на тънък слой „метеоритни” породи трябва да съществуват и да бъдат намерени на всички континенти на планетата.
Кенет и колегата му представили доказателства за съществуването на подобен „граничен слой” на четири континента, правейки разкопки на териториите на 12 страни в Европа, Северна и Южна Америка, Азия и Африка. Според тях, вероятността да са оставени от едно и също събитие превишава 95%, което на практика доказва, че „дриасов метеорит” все пак съществува.
Изчислявайки и съпоставяйки всички тези „гранични слоеве”, учените идват до извода, че катаклизмът е станал преди около 12 835 години, плюс-минус 100 години. Подобна датировка практически едно към едно съвпада с времето на падане на метеорита, следи от който са намерени в гренландските ледове.