Два клонести дъба, годините на които никой не знае, хвърлят дебела сянка върху чешмата край шосето между исперихските села Подайва и Здравец. Местните хора наричат околността там Старите мешета и считат, че земята край вековните дървета крие тайните на поличби, злокобни драми и енергията на много човешки страсти, вихрили се през столетията в региона, пише в. "Стандарт".
Преданието повелява - ако искаш да останеш жив, да не замръкваш под стволовете на двете мешета. Местните вярват, че този, който се заседи по-дълго под сянката на дебелите им, сплетени един в друг клони, е обречен на любовна мъка и нещастия, които често завършват с кръв.
Двете стари мешета за местните са олицетворение на легендата за Явор и Калина, увековечена от Пенчо Славейков в баладата "Неразделни". Хората вярват, че вековните стволове са избуяли тук преди столетия като паметник на двама влюбени с различна вяра, на които не било съдено да изживеят живота си заедно.
За да избегнат раздялата, младите избрали смъртта, а на лобното им място на следващата пролет поникнали две зелени фиданки, които закриляни от вековете, днес са столетни дървета. Дълги години преданието шества сред хората като приказка от стари времена. През пролетта на 2010 г. обаче трупът на млад мъж, с дупка от куршум в слепоочието, извади на бял свят историите от миналото и събуди за живот легендата за злата прокоба на "Старите мешета".
37-годишният Сезгин от Подайва се простреля сам в главата под сянката на двата дъба минути след като бе застрелял двама свои съселяни, виновни, според него, за разбитата му любов. Драмата се разгоряла пред дома на 77-годишния Халид Юсуф. Сезгин, който бил влюбен в бившата снаха на дядо Халид - Ренгинар, отишъл в дома му да държи сметка на сина му Гюнайдън - защо е изпратил половинката си на гурбет в Белгия и не й разрешава да се свърже по телефона със Сезгин, който я обича и е готов да се грижи за нея. Докато траяла свадата, вбесеният Ромео започнал да гърми и на пода се озовали два трупа - старецът Халид и 17-годишният му внук Доан, син на фаталната Ренгинар, а съперникът Гюнайдън бил ранен.
Като залял с кръв къщата, убиецът отпрашил с кола към съседното село. Минавайки край двата злокобни дъба обаче, Сезгин се сетил за преданията. Уплашен от стореното и без път към бъдещето, разкъсван от мъката, страха и разкаянието, мъжът пуснал последния куршум в собственото си слепоочие. Година по-късно друга любовна страст завърши с фатален край под клоните на Старите мешета. 36-годишната Рафие от Исперих бе пребита до смърт с бухалка от приятеля си Васил, защото решила да сложи край на връзката им и да заживее с друг мъж.
Васко научил, че любимата му си уредила среща със съперника му край чешмата при двата дъба и пристигнал там преди влюбените. Едвам дочакал жената да пристигне, и се нахвърлил отгоре й с тежки смъртоносни удари. Когато Рафие се свлякла на земята безжизнена, Васил се стреснал, сам я натоварил в колата си и тръгнал да търси помощ в местната болница, но вече било късно. Силните любовни страсти, разгорели се и избухнали фатално край двата вековни дъба, дадоха живот на старите предания и събудиха с нова сила мистерията за тежката прокоба, която тегне над късчето земя под клоните на Старите мешета.