В нощта на 31 октомври срещу 1 ноември целият западен свят празнува Хелоуин.
Самото име "Halloween" идва от израза All Hallow's или All Hallowed Souls Eve - вечерта на Вси Светии.
Според друга версия, Halloween идва от думата Helavinn или Helavind (Хел - немски богиня на смъртта, нейното име се превежда като "бездна, ад").
Празникът Хелоуин възниква в предхристиянски времена сред келтските племена, населяващи териториите на съвременна Великобритания, Ирландия и Северна Франция. Келтите вярвали, че животът се заражда от смъртта.
Затова началото на новата година те празнували през есента (нощта на 31 октомври срещу 1 ноември), когато според техните вярвания настъпвало времето на студа, тъмнината, разложението и смъртта. През тази нощ келтите прославяли езическия бог на смъртта Сауин.
В навечерието на новата година друидите (жреците на келтските племена) заповядвали на хората да угасят всички огньове в къщите си.
След това разпалвали огромен огън от дъбови клонки, на който според техните вярвания принасяли жертви - плодове, животни и дори хора, за да угодят на бога на смъртта Сауин. Оттук води началото си и обичаят да се ходи в тъмното облечени в костюми на привидения, вещици, гноми и всякакви зли духове. Следвайки този обичай, живите влизат в съюз и общение със задгробния живот.
Макар че празникът има и християнски корени, днес те са безвъзвратно загубени. Около 800 г. сл. Хр. християнството става господстваща религия там, където по-рано друидите правели своите обреди.
През 853 г. сл. Хр. папа Бонифаций ІV утвърдил 1 ноември като ден на Всички светии, т. е. ден за прослава на всички християнски светци и мъченици. Така Католическата църква заменила езическия празник на смъртта с нещо доста сходно.
Неотдавна Хелоуин се празнуваше само в САЩ и Канада. Днес празникът става все по-популярен в европейските страни.