Вкусът на бирата или на другите алкохолни напитки, а не спиртът в тях, са главната причина за включването на центровете на удоволствието в мозъка на човека по време на пиршество и за появата на желанието да си налее още. А това показва сходство в характерите на алкохолизма и на наркоманията, твърдят американски учени, чиито изследвания са публикувани в сп.
"Neuropsychopharmacology".
"Ние успяхме да извършим първи експеримент, в който показахме, че самият вкус на спиртната напитка, а не опияняващият ефект на етиловия спирт, предизвиква отделянето на допамин в центровете на удоволствие в мозъка. При това забелязахме, че този ефект е по-изразен при хора, чиито родители или близки роднини страдат от хроничен алкохолизъм", заяви Дейвид Карекен от университета на щата Индиана, цитиран от БТА.
Карекен и неговите колеги са проследили работата на мозъка на 49 мъже, които са изпивали малки количества от любимата си марка бира и от спортна напитка. Според учените дозата бира е била толкова малка, че съдържащият се в нея алкохол не е могъл теоретично да повлияе на състоянието на доброволците. По време на дегустацията неврофизиолози са проследили активността на мозъка с помощта на позитронно-емисионен томограф.
За изненада на биолозите дори малки дози бира са "включили" центровете на удоволствие в мозъка и са ги заставили да отделят допамин. Подобна реакция не е имало при дегустацията на спортната напитка, въпреки че доброволците са определили вкуса й като по-приятен.
По същността си реакцията е била подобна на това как мирисът на цигара може да предизвика силно желание да запалят у хората, които се опитват да откажат цигарите.
Други интересен факт е, че мозъкът на мъжете, чиито роднини са страдали от алкохолизъм, по-силно са реагирали на вкуса на бирата, отколкото центровете на удоволствие в главите на другите доброволци. Според изследователите този факт показва, че съществува специфична мутация, правеща някои хора особено уязвими към наркотиците и алкохола.