Росен Петров е известен телевизионен сценарист, водещ и продуцент.
Това е прочутото кино „Сердика”, заснето от големия фотограф Димитър Дейнов на 3 август 1968 г. Хората отпред чакат за прожекция. В моето детство посещението на кино „Сердика” беше едно от най-големите удоволствия. Направо събитие. То беше централното и най-хубаво кино с огромен салон. Няма да забравя трепета и очакването да гледам в него първите „Междузвездни войни”. Спомням си и кварталните кина в моя район (аз живеех до Трета градска болница) – „Аура” и „Аврора”. Едното беше популярно с прожекциите на „уестърни”, най-често произведени в бившата ГДР и със специалното участие на Гойко Митич. Тогава ги наричахме „каубойски” или „индиански” филми.
Десетки и десетки киносалони имаше из цяла София, доста от тях построени още преди 9 септември 1944 г.
Няма как да пропусна кино „Левски”, кино „Цанко Церковски” или „Модерен театър” (това е първото кино в София), кино „Изток”, кино „Севастопол”, кино „Витоша”, кино „Дружба”, кино „Македония”, кино „Славейков” и разбира се Кино "Влайкова" - официална страница. То се намираше близо до гимназията, където учех. За щастие, този киносалон бе спасен благодарение най-вече на хора като „рицарят без броня” Олег Ковачев. Всъщност, повечето киносалони бяха „бастисани” в бурните години на прехода. В края на 80-те за всички „киномани” пък изгря „Кинопанорамата” в Национален дворец на културата - НДК. Още помня усещането да гледаш „Влакът беглец” на Кончаловски в зала номер 1. За да вземеш билет, се извиваха огромни опашки от ранни зори.
Това беше златният век на киното. После го измести телевизията, а след телевизията дойде интернет.
На кино се ходеше минимум веднъж седмично. Разбира се, прожектираха се маса съветски филми, но това, което беше хубаво е, че имаше и много български филми. Можеше да се гледа и доста „западно” кино, особено френско. Киносалоните, особено кварталните, нямаха нищо общо с днешните модерни зали, но някак си да отидеш на кино тогава беше съвсем друго нещо. Беше си реално празник. Празник, който понякога липсва, докато човек „скролва” на смартфона и се лута между Ютуб и ТикТок. Толкова много думи породени от една черно-бяла снимка на кино „Сердика”. Може би защото това е киното, което си остана нещо като символ на нашето изгубено в „прехода” поколение.
Заглавието е на редактора