Думата “балет” произлиза от италианската дума “байлер”, която означава “малък танц”. Всъщност балетът се заражда в Италия, а не във Франция.
Във Франция е пренесен от Катерина ди Медичи, която се омъжва за Хенри Втори – наследник на френския престол – през първата половина на XVI-ти век. Изпълнителите танцуват, пеят и рецитират за развлечение на гостите в двореца.
Първият истински балет, съчетаващ музика, танц и драматургия е представлението “Развлекателен балет на Кралицата”. Тази балетна продукция е поставена от италианския цигулар и учител по танци Балтазар Божуайо (който сменя името си при преместването си във Франция) за първи път на 15-ти октомври 1581 г. пред 9-10 хилядна публика. След години друг френски крал – Луи XIV, познат като Кралят Слънце, който обичал да играе в представленията на Дворцовия балет, открива първото училище по балет – “Кралска танцова академия” в Париж.
Годината е 1671-ва. Един от преподавателите в академията – Бушан – установява петте позиции на стъпалата, които и до ден днешен са основа на всички блаетни стъпки. През тези години на преден план излиза и т.нар. обръщане на краката. Установява се терминологията на балета, която се използва и днес. На жените не е позволено да излизат на сцена до 1681 г. До тогава женските роли се играят от мъже, които се преправят на жени с помощта на маски и перуки, пише balletforeveryone.
Балетните костюми в онези дни са тежки и обемисти, което пречи на движенията. През трийсетте години на 18-ти век известната балерина Мари Камарго (която е специалист по бързите танци) се престрашава да скъси полата си, така че да се виждат глезените й. Годините между 1830-та и 1860-та са познати в историята на балета като Романтичен период. През него балетът става по-поетичен, пълен с чувство и топлота. Сюжетите се въртят най-вече около приказни същества в далечни земи. Жените стават по-важни от мъжете в танца. Полите придобиват формата на камбанки и се изработват от бял прозрачен муселин (тарлатан). Обувките вече нямат токове. Техниките и стила на танцуване стават много по-леки, включват се високи грациозни подскоци.
Има три елемента, които дават възможност за грациозно движение в танца:
Постановка – как стои тялото и как пази равновесие в положение на покой. Стремежът е към максимално изпъване на тялото, все едно, че на върха на главата и на крайниците има закачена струна, която ги опъва нагоре (или по дължина).
Двигателни умения – постановка на тялото и равновесие при движение.
Обърнати крака – обръщането (завъртането) на краката навън още от хълбоците е характерна особеност на класическия балет. Краката се обръщат навън от ставите на хълбоците, а не от колената. Стъпалата са обърнати заедно с бедрата. При правилното обръщане стъпалата никога не са по-разтворени от бедрата. За постигане на максимално обръщане, добре е заниманията по балет да започнат в най-ранна възраст (4-7 години).
Когато тези три елемента са добре и правилно развити, човек напряга мускулите си по-малко и може да танцува по-дълго без да се умори. Тренировките по класически балет фокусират именно върху развитието на тези три елемента чрез съответните упражнения на станка (хоризонтален парапет за подпиране) и на пътека.