Писменото слово има много добри страни, но то води и до големи поразии”, показа една необичайна гледна точка към Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост 24 май проф. Никола Георгиев в предаването „Факторът Кошлуков” по TV7.
„Разговаряме сега, слушателят приема или не това, което чува. При записаното слово се губи връзката между говорител и слушател. Живото общуване между хората загива, когато човек написва нещо и го пуща на другите”, посочи ученият един от недъзите на писмеността, поставяйки въпроса добро или зло е тя. Според него и до днес стотици милиони на земята нямат писменост, но имат свое творчество и поразителна памет.
„Те имат хиляди стихове, съставени, чути, допълнени, предадени... Когато фолклористи записват народното творчество, те се хващат за главата – човешката памет загуби много с въвеждането на писмеността”, смята проф. Георгиев.
Културологът допълни съмненията и с разделението, до което често води писмеността. „Когато видя китайско писмо, болката ми е, че не го разбирам. Това е беда – писменостите не само обединяват, но и разединяват културите.”
Изтъкнатият български литературен критик уточни, че смяната на писменост може да причини и страдания, каквито са преживели хърватите, преминали за около 1000 години от глаголица на кирилица и после на латиница.
„Всяко поколение страда, а предишни ръкописи стават неразбираеми за ! следващите поколения”, обясни професорът по теория на литературата в Софийския университет.
Той приведе примери и за това как писменостите могат дори да скарат народи и културите им, каквито са междудържавните спорове за творчеството на фолклористите братя Миладинови и на поета Никола Вапцаров – дали е македонско или българско. „Историята е нещо, от което поука не се взема”, с нотки на тъга и ирония заключи проф. Никола Георгиев.