Самотата на децата често остава незабелязана от възрастните, които не обръщат внимание или не оценяват техните проблеми, смята полската детската писателка Малгожата Гутовска-Адамчик. Тя представи пред софийска публика книгата си "13-та пряка", съобщи БТА.
"13-а пряка" е разказ за три съученички, с пълна нетърпимост една към друга, които след непристойно държане по време на една екскурзия получават необичайна задача - да четат на своя връстничка, изпаднала в кома. Романът е удостоен с наградата "Книга на годината" на Полша от Международния съвет за детско-юношеска литература. Книгата се издава в България с помощта на Програма "Култура" на ЕК.
Пред софийската си публика Малгожата Гутовска-Адамчик разказа, че е искала да напише история за приятелството и е търсила какво ще накара три твърде различни като характер момичета, да се сприятелят. Докато пишех книгата, се оказа, че моите три героини не само имат желание да четат приказка на едно болно момиче, но започват да му говорят. Макар и в кома, то заема ролята на възрастните, които нямат време да ги изслушват, обясни Адамчик и допълни, че без да е имала намерение, когато е започнала да пише романа, е показала цялата самота на младите хора. Самотата на децата често остава незабелязана от възрастните, които не обръщат внимание или не оценяват техните проблеми, сподели писателката.
Детето не умее да води разговор, а и знае, че всъщност родителите му не очакват да чуят, че то има проблеми, каза писателката и допълни, че дори детето събере сили и разкаже за проблемите си в училище, родителите биха реагирали назидателно. Само ако се говори за това кое е полезно и кое е вредно, не е достатъчно, смята тя. Ако на всяка стъпка родителите дават пример на децата си, то тогава няма нужда от много приказки, посочи писателката.
Адамчик смята, че романът не трябва да фалшифицира действителността. Ако с една дума трябва да опиша какво е литературата за мен, то тази дума е - истина, каза тя. Много бих искала родителите също да четат книги, които са написани за деца, каза Адамчик, пояснявайки, че ролята на литературата е да е посредник между хората. Романът съществува, за да направим чрез него ревизия на собствените си преживявания, поясни писателката.
Тя смята, че литературата, която се преподава в училище, трябва да бъде променена. Според Адамчик класическата литература трябва да бъде преподавана в гимназиалния курс, а в основното училище децата да четат само съвременна. Трябва да учим младите, че трябва да работят над себе си, а четенето е един от елементите на такава работа върху себе си, смята писателката.