Алфред Хичкок и Владимир Набоков са обменяли идеи за сценарий на съвместен албум, пише сайтът The American Reader, като се позовава на малко известни писма между двамата, предаде "Дневник".
На 19 ноември 1964 г. Хичкок, вече утвърдил се с филми като "Шемет", "Психо" и "Птиците", пише до автора на "Лолита" и "Блед огън", че има две идеи, които не са подходящи за обикновени сценаристи, а за човек с таланта да разказва истории, не да адаптира чужди.
След телефонен разговор Хичкок пише, че мисли за сюжет по "въпрос, който не мисля, че съм виждал в киното или литературата. А именно проблема за жената, която е обвързана, дали чрез брак или сгодяване, с дезертирал мъж". Режисьорът си представя учен, който живее зад Желязната завеса и работи по секретен проект. Вкусовете и културата му са изцяло моделирани според западното мислене, далеч от това на баща му. Но в един момент той решава да тръгне на пътуване и да го посети – решение, което се интерпретира като бягство от хората в сферата му. Те вербуват годеницата му да следи действията му в този период от време. "Основният въпрос е на чия страна тя ще застане? Може би ще подкрепи мъжа си, може би не, а какво би станало, ако той се окаже двоен агент?".
Хичкок предлага още една нереализирана идея от периода му преди да замине за САЩ, която уточнява, че може би няма да допадне на писателя. Съспенс майсторът пише, че обмисля история, в която 19-годишно момиче, което досега е живяло в манастир в Швейцария, се прибира при богатия си баща, който притежава хотел. В него работят многобройните му братя, но всъщност се оказва, че това е добре прикрита престъпна мрежа.
Интересно е, че режисьорът отбелязва, че би искал да вземе приходи единствено от появата на проекта по кината или телевизията и дава всички литературни права на Набоков.
"В края на краищата, господин Набоков, искам да разкажа история, което е емоционална, психологическа, представена чрез динамично действие. Тя също така трябва да ми даде възможност да я разкажа по типичния за мен съспенс начин."
Всъщност втората идея, за която режисьорът има опасения, провокира любопитството на Набоков. "Ако ми се даде пълна свобода (каквато предполагам планирате да ми дадете) мисля, че мога да превърна тази история в сценарий. Но ще отнеме време", пише писателят на 28 ноември 1964 г., като му изпраща резюмета на две свои истории, които според него са подходящи за филмиране от Хичкок.
Първата е за момиче, което се влюбва в астронавт, но за което се предполага, че има и други любовници. Един ден той е изпратен на експедиция на отдалечена звезда, а когато успешно се завръща, мъжът изглежда променен и тя не може да си го обясни. Героинята първо е загрижена, после изплашена, а накрая изпада в паника. "Имам повече от един вариант за интересно развитие на този сюжет".
За втората си идея той пише: "Никога не съм се интересувал от американската интелигенция, но имам интересни наблюдения върху съветската. От известно време ми се иска да напиша история за мъж, който бяга от Съветския съюз и отива в САЩ. Там той живее в постоянна опасност и страх да не бъде отвлечен или убит от агенти на страната му."
Плановете за съвместен проект на Алфред Хичкок и Владимир Набоков така и не се реализират.