Ключово е от норми и стратегии да преминем към прилагане на антикорупционните практики и вярвам, че ако в този труден политически контекст имаме още политическо време, в следващите месеци ще направим именно това, заяви министърът на правосъдието Атанас Славов днес.
В словото си при откриването на конференцията „Европейски перспективи за борба с корупцията и прането на пари: Приложими ли са добрите практики от Скандинавия в България?“ той допълни, че правните норми не са достатъчни, а са само една рамка.
„Целта, която сме си поставили е да има осъдителни присъди, да има повече разследвания, да не допускаме хора, които осъществяват своите функции в публичния или гражданския сектор, да са заплашвани заради това, което правят“, каза Славов.
Събитието е организирано съвместно от посолствата на Дания, Финландия, Швеция, Норвегия и Фондация „Антикорупционен фонд“ (АКФ).
Министър Славов припомни, че в изминалите осем месеца бяха извършени съществени реформи в конституцията, които да подкрепят независимостта на съдебната власт, да въведат отчетност на прокуратурата и да случат реформите в Закона за съдебната власт, съобщават от пресцентъра на правосъдното министерство.
„Беше приет изцяло нов закон за антикорупционната комисия, която за първи път ще има разследващи функции, като възможност наистина да се борим с корупцията на най-високите нива във властта. Предстоят промени в Наказателния кодекс, бяха извършени промени в Закона срещу изпирането на пари. Опитваме се да превърнем в правни норми конкретните препоръки, които сме получили от Венецианската комисия и от докладите за върховенство на правото на ЕК, MONEYVAL и GRECO.“
Според директора на АКФ Бойко Станкушев нуждата от промяна в България е очевидна и наболяла. „Вместо темата да се политизира, е важно в обществото ни да има конструктивна дискусия за факторите, които могат да направят борбата с корупцията много по-ефективна“, каза Станкушев.
По думите на правния съветник от АКФ Андрей Янкулов основният проблем в последните години е, че в България е направен опит да се привнесе европейската практика за изграждането на антикорупционната рамка, чрез правила за работата на институциите, но не е пренесено съдържанието, с което е изпълнена тази рамка. „Това доведе до факта, че специализираният съд и прокуратура, и антикорупционната комисия, не получиха реален мандат да запълнят тази рамка с истинско съдържание.“
Сред лекторите в събитието бяха старшият прокурор и завеждащ отдел „Антикорупция“ към прокуратурата на Кралство Швеция Мартин Бресман, прокурорът от офиса на Главния прокурор на Финландия Мари Матила, старшият консултант в GRECO Давид Долидзе, европейският делегиран прокурор от България Виктор Тарчев и др.