Над 240 студенти по право проследиха работата на Министерството на правосъдието

„Това е и една от причините практиката по българските дела да се цитират като ключови от Европейския съд“, каза директорът на правителствените агенти Милена Коцева.

По случай 145-а си годишнина Министерството на правосъдието организира Ден на отворените врати за студенти от юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", съобщиха от пресцентъра на МП.

Агент Ива Станчева-Чинова даде пример със спечелено от България дело в ЕСПЧ с активното съдействие на стажанти студенти по право.

Акцент бе поставен и върху „мита за липсата на проактивна позиция“ на държавата пред ЕС. Като пример бе посочено и създаването на Европейската прокуратура – при липсата на единодушие, това стана в рамките на засиленото сътрудничество, първоначално от 20 държави, сред които и нашата.

Бе презентирано как се изработва позицията на България пред ЕС; как се защитава националният интерес пред Съюза; какво представлява председателството на ЕС, поемано вече веднъж от България през 2018 г.

Голям бе и интересът на студентите към работата на Дирекция „Международна правна закрила на детето и международни осиновявания“. Нейният директор Милена Първанова запозна бъдещите юристи със спецификата на дейността. Особено внимание беше отделено на отвличането на деца от единия от двамата родители - както бащи, така и майки. Често това са хора със среден или висок жизнен стандарт и добро образование. „Най-лошото е, че тези родители не осъзнават какви тежки травми нанасят на собствените си деца. В своята бъдеща практика помнете, че децата не бива да се употребяват за никакви лични цели, а техният интерес е над всичко“, обърна се Първанова към студентите.

Голяма част от студентите проявиха интерес към възможностите за стаж в министерството.

Дали Европейската заповед за арест (ЕЗА) минава през Министерството на правосъдието, бе един от въпросите на студенти към представителите на дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси“. Не, при ЕЗА, както и при Европейската заповед за разследване, има пряка комуникация между компетентните органи на държавите от ЕС, бе отговорът. Различно е, когато става дума за екстрадиция.

Денят започна с кратка "историческа" разходка край портретите на министрите на правосъдието и показването на държавния печат, полаган от министъра.

Каква е разликата между Съда на ЕС в Люксембург и Европейския съд по правата на човека в Страсбург, каква е ролята на правителствените агенти, (наричани адвокати на държавата) пред Съда в Страсбург, с какви казуси се сблъскват. Тези и много други въпроси обсъждаха със студентите агентите от дирекция „Процесуално представителство на РБ пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург“.

Младежите научиха, че юристите от дирекцията пряко осъществяват представителството пред международния съд. Те са и хората, които следят за изпълнението на осъдителни решения. Жалбите, които ЕСПЧ разглежда са с широка тематика – от право на живот, през условия в затворите, до устройството на гробищните паркове.

Младите юристи видяха на живо какво е законодателно досие и разбраха какъв е пътят на законотворчеството. Директорът на дирекция „Съвет по законодателство“ д-р Любомир Талев разясни ролята на експертите в министерството и важните нормативни актове, по които се работи в момента. Беше презентирана и работата на дирекция „Стратегическо развитие и програми“ и ролята на министерството в координацията на политиките в съдебната система. Въпросите на студентите бяха свързани с това какъв ще е реалният ефект от промените в Конституцията, какво ще предвиждат измененията в Закона за съдебната власт, както и какви са програмите срещу домашно насилие.

Над 240 бъдещи юристи бяха посрещани от заместник-министър Емил Дечев и началника на кабинета на министъра на правосъдието д-р Борислав Ганчев. През целия ден младите хора се запознаваха с работата на дирекциите, които са им интересни – „Съвет по законодателство“, „Международна правна закрила на детето и международни осиновявания“, „Процесуално представителство на РБ пред Европейския съд по правата на човека“, „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси“ и др.

Те научиха и за механизмите, по които работи Съветът по международни осиновявания. Съветът определя приемно семейство за всяко дете, като максимално се съобразява с потребностите на децата.