"Случващото се по върховете на правосъдната система е нещо инспирирано, то не е дошло от само себе си. Със сигурност не е нещо добро. Излизат някакви данни, записи - това не са неща, които са чисто конституционни. Не е приятно не само за съдебната система, но и за имиджа на България". Това коментира пред БНР Христо Орманджиев, преподавател по конституционно право.
На проекта на ДПС за конституционна реформа беше дадена гласност, посочи той, но добави, че предложението за премахване на фигурата на главния прокурор не е включено в проекта за изменение и допълнение на Конституцията, който е наличен.
"Това е обект явно на бъдещи коментари между политическите сили. Има 2 решения на КС - от 2003 и 2005 г., които коментират какво представлява формата на държавно устройство и управление. В тази си част, в който този проект е представен, би могло то да бъде прието от обикновено НС. Но в частта за премахване на главния прокурор - аз лично имам съмнение. Проблемът идва от това, че все пак се прави една структурна реформа - премахване на конституционно определен орган и то главен орган. В решението от 2003 г. изрично е посочено, че това може да стане от ВНС. Доколкото обаче в момента това не е част от проекта, този въпрос не стои, той би стоял, ако се включи в този проект".
Ако народните представители стигнат до идеята да бъде премахната фигурата на главния прокурор, трябва да се помисли по отношение на това как ще стане това, посочи Орманджиев в интервю за предаването "12+3".
"Следва да се направи инициатива за изменение и допълнение на Конституцията. Тя трябва да е от 1/2 от депутатите или от президента. След това НС трябва да гласува свикване на ВНС с мнозинство от 2/3 от състава на НС. Това означава 160 души".
Запитан с колко гласа може да се измени Конституцията, Христо Орманджиев обясни, че при първото гласуване са необходими 180 гласа:
"Конституцията допуска т.нар. спадащо мнозинство, т.е. ако не се достигне мнозинството от 180 души, но се достигне мнозинството от 160 души, т.е. 2/3 от състава на НС, може да продължи битието на този законопроект чрез неговото разглеждане. Спадането под 160 души слага край на всякаква законодателна инициатива за промяна в Конституцията".
Според него орязване на функциите на главния прокурор може да стане и без свикване на ВНС. "Тук нещата са на много внимателно изчитане на решенията на КС", добави той.
Управлението на служебния кабинет не е самоцел, то се случи в резултат на невъзможността на НС да излъчи годен Министерски съвет, коментира още Христо Орманджиев. Според него Конституцията е твърде рационална в тези текстове.
А за евентуален импийчмънт на президента, специалистът по конституционно право изказа мнение, че това е доста трудна процедура:
"В конкретния случай трудно мога да определя такива основания. Президентът има право на няколко акта - укази, обръщения и послания. Доколкото посланията също са актове, изявленията на президента също са актове - друг е въпросът дали в тях, в конкретно изявление, да се търси такова нарушение на Конституцията. Това е въпрос на конкретен прочит на нещата. Посланията на президента са напълно допустими като актове към определен орган".