„Съдебната реформа означава първо да се идентифицират дефицитите в правораздаването – наказателно, административно или гражданско. Такива има доста. Те създават усещането за несправедливост у българските граждани. Вторият момент е след определянето на дефицитите да се види какви законови промени предполагат те. След тези промени да се поставя въпроса за структурните и персонални промени в съдебната власт. До тук сме свидетели на акцентиране на вниманието на обществото само за третата част”. Това обясни проф. Пламен Панайотов в ефира на „Твоят ден” по NOVA NEWS.
За „Барселонагейт” той обясни какво представлява разследването по обвинение за пране на пари. „За да се извърши изпиране на пари, предмет на изпиране са имущества или пари, добити чрез друго престъпление или чрез общественоопасно деяние. На второ място затрудненията идват от това, че предходното престъпление може и да не е под наказателната юрисдикция на България. На трето място – когато се търси да се докаже умисълът за това престъпление, е достатъчно, че човекът може да предполага, че добитите пари са от незаконно престъпление. Четвърто – вече и в нашия Наказателен кодекс бяха приети промени, както се правят по принцип – дословно се вземат текстове от директивата и се слагат в Наказателния кодекс без да се помисли дали вече са в съответствие с действащо законодателство”, обясни Панайотов.
По думите му, за да се проведе разследване за такова престъпление, е нужна добра подготовка.
„Макар законът да не изисква влязла осъдителна процедура за предикатното престъпление, фактът, че има такава проява, която предхожда изпирането на пари, то трябва да се докаже, че става дума за изпиране на пари” , каза Панайотов.
ВСС – квота от парламента, квота от съдебната власт, а министърът на правосъдието (изпълнителната власт) определя дневния ред, той само води заседанието.