Т.нар. „механизъм за разследване на главния прокурор“, който е предвидено да бъде въведен с внесения от Министерството на правосъдието проект за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за съдебната власт (ЗСВ), противоречи на българските закони и на Конституцията. Такова становище изрази Асоциацията на прокурорите в България пред представители на Европейския парламент (ЕП).
Становището на най-голямата независима съсловна организация в България е изпратено до председателя на ЕП Роберта Мецола, до заместниците й, както и до всички председатели на парламентарни групи в европейската институция. В него АПБ подчертава, че напълно се противопоставя на приемането на подобни предложения за законодателни изменения, тъй като те са в разрез с принципа на разделение на властите и накърняват независимостта на съдебната власт. В становището се посочва, че предложението разследващи полицаи от структурата на МВР да извършват разследването срещу главния прокурор Иван Гешев е пряка намеса в независимостта на съдебната власт. Разследващите полицаи, съобразно ЗМВР, са подчинени на първо място на своите началници, които от своя страна на съответните директори, а те в цялост на Министъра на вътрешните работи. Логично в този смисъл може да бъде направен извод, че по този начин ще се осигури не „назначения да разследва главния прокурор съдия с ранг ВКС“ да ръководи разследването, а министърът на вътрешните работи, което сочи единствено и само на опит за вмешателство на изпълнителната власт в работата на съдебната власт и по конкретно на прокуратурата. Това е изначално нарушение на принципа за разделение на властите, залегнал в основния закон на страната – Конституцията.
„Това със сигурност няма да представлява независимо разследване, напротив ще бъде осигурен механизъм вътрешният министър да осъществява своеобразен контрол върху фигурата на главния прокурор“, пише в становището на АПБ.
И към момента отчетността, публичността и прозрачността на дейността на главния прокурор е гарантирана в достатъчна степен. Резултатът от промените ще бъде пагубен, както за прокуратурата, така и за обществото като цяло. Чрез внесените предложения не прозира гарантиране на отчетност на главния прокурор и осигуряване на механизъм по неговото разследване, напротив прозират политически, нелегитимни цели, чрез които да се компрометират главния прокурор и неговите заместници, казва се още в становището.
Според Управителния съвет на Асоциацията на прокурорите в България буди недоумение защо в промените не са засегнати въпросите, които налагат конкретни реформи, които да бъдат в интерес на обществото, в това число пострадалите от престъплението лица.
От АПБ възразяват и срещу изключването на представителите на прокуратурата и следствието от квотата на Народното събрание във Висшия съдебен съвет, предвидено със същия законопроект. „Прокурорите и следователите следва да бъдат независими при изпълнение на конституционно установените им правомощия и във ВСС следва да имат толкова представители, колкото имат и съдиите, тъй като и Конституцията не прави разделение в тази насока. Противното би означавало поставяне на прокурорите под зависимостта на съдиите и на обществеността, адвокатура и др. посочени в предложението. Така изначално недопустимо се прокарват внушения, че единствено в прокуратурата според вносителите на предложението има корупция, неправомерно влияние и нисък морал, което е невярно“, казва се в становището.
Излишен и незаконосъобразен се явява и предвиденият съдебен контрол върху отказите да се образува досъдебно производство на прокурора за тежки умишлени престъпления от общ характер, тъй като за тези актове е предвиден инстанционен контрол от горестояща прокуратура, казват още от АПБ.