Анализът показва, че има съществено разминаване между това, което държавата обявява през решения на българското правителство като политика в наказателната област, и онова, което на практика се случва. Онова, което се заявява като добри намерения, след това не стига до осъществяване. Това характеризира непрекъснати изменения и допълнения в НК, както преди приемането на последната концепция за наказателна политика за 2022 година, така и след нейното приемане. Това заяви ръководителят на Катедрата по наказателно-правни науки в СУ проф. Пламен Панайотов в "Денят ON AIR" по темата за непрекъснатите промени в НК.
"Основните слабости, които се констатират, са следните: първо - свръх криминализация, второ - непрекъснато безоснователно утежняване на наказателната репресия, трето - липса на спазване на принципа за кохерентност, който предполага за по-леки престъпления да се предвиждат по-леки наказания, а за по-тежките престъпления, по-тежки наказания", допълни той.
"Това води до недоразумения в областта на наказателното законодателство, защото промените се правят за случая. Първата работа е да увеличим размера на предвиденото наказание. Такъв тип несъответствия не отговарят на основни принципи на наказателното право", каза още проф. Панайотов пред Bulgaria ON AIR.
По негови думи причините за слабостите промените в НК, са две. Първо ширищеят популизъм, който е с изключително опасни последици, някак си повечето политици са склонни да отговорят на очакванията на хората в тази област, без да им обясняват онова, което е известно за професионалистите, а именно, че утежняването на наказателната репресията, води до ожесточаване на престъпността, по този начин не се решават съществени социални проблеми. Второ, не се използва достатъчно професионалния капацитет, който е необходим при промени на законодателството, особено когато е кодифицирано законодателство", смята експертът.
"Нека народните представители обсъждат, нека приемат или не онова, което предложено като проект от правителството, но да има една солидна експертиза, която стои зад всеки законопроект", подчерта професорът.
Той допълни, че за периода 2020 - 2023 година е имало 5 изменения на НК. "Всички до едно са свързани с разширяване на обхвата и утежняване на наказателната репресия, без това да отговаря на изискванията, произтичащи от основни принципи на наказателното право", сподели проф. Панайотов.
"Не бива политическите сили да очакват, че някой от експертите може да свърши тяхната работа, а тя се състои в това да се постигне един значителен консенсус, да има ясна политическа воля, какво се цели и по какъв начин предвиждат то да се постигне. Ако те не знаят какъв резултат достигат действително, за експертите остава да кажем, дали законопроектът отговаря на Конституцията и дали разпоредбите са съвместими с действащото законодателство", каза още гостът.
"Надявам се разумът наистина да надделее и да се намери политически консенсус, който би отговорил на очакванията на обществото", добави проф. Панайотов.