Петчленен смесен състав от съдии от Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) ще се произнесе в срок по делото срещу избора на шестима съдии за членове на Висшия съдебен съвет, проведен в края на юни 2022 г. До 3 февруари страните могат да изпратят писмени становища, след това съдебният състав ще се произнесе след съвещание.
Делото беше образувано по жалби на трима от кандидатите – Атанас Атанасов, Владимир Вълков и Татяна Жилова, както и от съдията от Луковит Владислава Цариградска. Производството е срещу избора на съдиите Мария Терзийска (зам.-председател на ОС-Варна), Явор Колев (председател на АдмС-Пловдив), Миглена Тянкова (председател на ОС-Хасково), Васил Петков (председател на ОС-Ямбол), Даниела Александрова (зам.-председател на СРС) и Младен Димитров (председател на РС-Велико Търново).
Тройна съдебно-компютърна експертиза за надеждността на електронната система за гласуване на съдиите беше обсъдена на днешното заседание по делото. „Не можем да отговорим дали е възможно разкриване тайната на вота“, посочват експертите. Александър Кирков коментира, че „от техническа гледна точка е възможно“. Според него по отношение на електронната система за гласуване, в техническо отношение, не са взети всички мерки за защита тайната на вота.
По думите на Делян Керемедчиев, експерт, на сървърите има информация, чрез която при определени действия би могло да се предположи с голяма степен на вероятност кой как е гласувал по време на изборите. Няма обаче техническа следа, че такова нещо се е случило, добави той.
Експертите съобщиха още, че са установили стотици опити за гласуване и гласове от един ай пи адрес по време на проведените избори, като този адрес е на Върховния административен съд и е общ за всички компютри там. Гласовете са подадени през няколко минути.
Те добавиха, че системата за електронно гласуване има недостатъци, които не са съобразени с последните добри практики в областта, дори тези от 2016 г., също така има заложени слабости в нея още от самото задание за създаването ѝ, като системата не е била и усъвършенствана в последните години.
Адвокат Александър Кашъмов заяви в пледоарията си, че са налице многобройни нарушения на Закона за съдебната власт и на процедурните правила, изготвени от ВСС за гласуване, както и нарушения на Европейската конвенция за правата на човека. По думите му по делото са установени множество уязвимости на системата за гласуване, установени още с одитен доклад, по поръчка на ВСС, но не са предприети действия по отстраняването им. „Не е гарантирана тайната на вота, с това за мен приключва този казус“, каза Кашъмов. Той добави, че според данните по делото системата за гласуване не притежава способ за проверка на законността на проведения избор, неустановимо е дали са трити, модифицирани или добавяне данни в нея. Също така не е възможно да се установи дали тези три действия са направени, добави Кашъмов и посочи, че не е изяснено дали системата притежава способ за проверка дали е имало такива действия.
Адвокат Михаил Екимджиев заяви, че решението по това дело би могло да доведе до развитие и обогатяване не само на българската, а и на европейската практика относно въпроса за субективното право за независимост на съдиите.
Ответник по делото е Избирателната комисия за избор на членове на ВСС от квотата на съдиите, като нейният представител Мина Топузова отбеляза, че гласовете са коректно отразени и допълни, че настоящият избор няма основание да бъде касиран като незаконосъобразен, отбелязва БТА.