Подходът, който избра Народното събрание - първо да се закрият специализираните съд и прокуратура, а после да се решава какво ще се прави с делата, с магистратите и служителите, е проблем. Ще има и други – те ще станат видими след 27 юли, когато влизат в сила промените на Закона за съдебната власт. Това предупредиха на съвместна пресконференция за последствията от закриването на органите на специализираното правосъдие ръководителят на Апелативната специализирана прокуратура Ивайло Ангелов и административният ръководител на Специализираната прокуратура Валентина Маджарова.
Главният прокурор Иван Гешев благодари на магистратите и служители от специализираните структури. Той посочи, че те са направили толкова, колкото не е правено след 1989 г. в направлението борба с организираната престъпност, престъпленията против Републиката, а в последните 4 г. - в направлението корупция и корупция по високите етажи, съобщават от пресцентъра на специализирания съд.
„След години ще се разбере, че закриването на специализираното правосъдие е било огромна грешка. За съжаление егото на политиците надделя над разума“, посочи Ивайло Ангелов.
Според него проблемът е възникнал от това, че при писането на текстовете на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт не е имало нито един юрист, който да се занимава с наказателно правосъдие и да познава материята.
Ръководителят на Специализираната прокуратура Валентина Маджарова поясни, че към момента точният брой на делата, които трябва да бъдат насочени към съответната компетентна прокуратура, е 841. От закриването на 27 юли 2022 г. до определянето на компетентния съд няма да има кой да администрира жалби на пострадали или искания за изменение на мярка за неотклонение. Не е ясно какво ще се случи при спор за подсъдност. През това време никой съд не е компетентен. Това положение на безвремие затормозява процеса и води до несигурност за страните по делото, подчерта тя.
Валентина Маджарова посочи и друг проблем – т.нар. специализация на магистратите. В България по темата тероризъм работят 7 души, вече тази специализация няма да я има. Специализация имаше и в сегмента организирана престъпност, корупция. Сега вече няма да ги има. Всички държави вървят натам – към специализация, ние вървим в обратната посока, изтъкна тя.
Ръководителят на Специализираната прокуратура посочи и възникналият проблем със специалните разузнавателни средства (СРС). При 40% от случаите те се използват за защита и охраняване на пострадалите, което става с тяхно съгласие. В останалата част СРС се използват за разкриване на престъпления. И тъй като Специализираният наказателен съд, който дава разрешение за тяхното използване, се закрива, няма да има орган, който да следи за правомерното им прилагане. Това определено не е в интерес на българското общество, и най-вече на пострадалите по делата, посочи Валентина Маджарова.
„Лош закон, но закон, ние ще се постараем да го изпълним“, подчерта тя.
Главният прокурор Иван Гешев посочи, че специализираните структури са вършили своята работа, притеснили са хора с много голям финансов ресурс, а оттам и много лица от обществения живот.
„Тези структури, ако трябва да цитирам съдия Ушев, бяха богатство за държавата“, заяви главният прокурор. Той посочи, че специализираните структури получават благодарности от колегите си от Европа: „Дори вчера получих благодарност от германски прокурор и от шефа на Криминалната служба в два града в Германия за дейността на прокурор и съответните служители от МВР в съвместен екип за разследване“.
Иван Гешев посъветва българските граждани „да си зададат въпрос защо се закрива нещо работещо, за да се върнем към един неефективен модел - дали е пропаганда, дали е кризисен пиар, дали е неграмотност, безхаберие или нещо друго, което не искам да описвам, но може да се онагледи с влизане в джипове на предадени на съд лица“.