Тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отменя решението на Апелативен съд – Пловдив и потвърдената с него присъда от 10.12.2019 г. на Окръжен съд – Пазарджик и връща делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд от стадия на разпоредително заседание, съобщават от ВКС.
Делото е образувано по касационни жалби на 12 от общо 14 подсъдими срещу атакуваното въззивно решение, с което е потвърдена първоинстанционната присъда.
С него касационните жалбоподатели, без Александър И., са признати за виновни и осъдени за проповядване но омраза на религиозна основа и за пропагандиране за война, като са им наложени наказанията: на Ахмед А. (б.р. Ахмед Муса Ахмед) – общо най-тежко наказание в размер на 7 г. и 6 м. „лишаване от свобода“, увеличено на основание чл. 24 от НК с 1 г., като е постановено да изтърпи отделно и отложеното наказание от 3 г. „лишаване от свобода“ по присъда от 05.11.2004 г., както и „глоба“ от 9500 лв.; на Ангел С. – общо най-тежко наказание в размер на 3 г. и 6 м. „лишаване от свобода“ и „глоба“ от 7000 лв.; на Светослав М. –общо най-тежко наказание в размер на 2 г. и 6 м. „лишаване от свобода“ и „глоба“ от 6000 лв.; на Ерджан С. – общо най-тежко наказание в размер на 2 г. и 6 м. „лишаване от свобода“ и „глоба“ от 6000 лв.; на Стефан Д. – общо най-тежко наказание от 3 г. и 6 м. „лишаване от свобода“ и „глоба“ от 7000 лв., като е добавено и наказанието по присъда на Районен съд – Асеновград; на Александрина А. – общо най-тежко наказание от 2 г. и 6 м. „лишаване от свобода“, отложено за 4 г. и 6 месеца, както и „глоба“ от 6000 лв.; на Йосиф М. – общо най-тежко наказание в размер на 3 г. и 6 м. „лишаване от свобода“ и „глоба“ от 7000 лв.; на Рангел И. – общо най-тежко наказание в размер на 2 г. и 6 м. „лишаване от свобода“ и „глоба“ от 6000 лв.; на Орхан Б. – общо най-тежко наказание в размер на 3 г. и 6 м. „лишаване от свобода“ и „глоба“ от 7000 лв.; на Райко К. – общо най-тежко наказание в размер на 2 г. и 6 м. „лишаване от свобода“ и „глоба“ от 6000 лв.; на Ненко Щ. – общо най-тежко наказание в размер на 2 г. и 6 м. „лишаване от свобода“ и „глоба“ от 6000 лв. Александър И. e оправдан по обвинението за пропагандиране за война, като е признат за виновен за притежание на незаконно оръжие и осъден на 2 г. „лишаване от свобода“.
Тричленният състав на ВКС приема жалбите за допустими и основателни по отношение на част от изложените доводи. Според върховните съдии в решението си въззивният съд е афиширал, че самостоятелно установява фактическа обстановка, която всъщност не е обективирана, тъй като при описание на фактологията съдът е цитирал и преразказвал показания на свидетели по делото, извършените процесуално-следствени действия и заключения на експертизи, без въз основа на тях да изведе описание на възприета от него фактическа обстановка.
Този подход не само лишава касационната инстанция от преценка относно позицията на контролирания съд за фактическата основа на направените впоследствие правни изводи, но и води до липса на мотивиране в постановения второстепенен акт. Прилежното изброяване на информацията, носена от съответните доказателствени източници чрез нейния преразказ, не може да замести ясно изразена възприета фактология, свързана с време и начин на осъществяване на деянията от подсъдимите и конкретизиране на действията, с които те са осъществили съставите на престъпленията, в чието извършване са признати за виновни. Подобна яснота не е налице и в мотивите към постановения първостепенен акт. Първоинстанционният съд е бил изначално затруднен от празнотата във фактическите положения и от рамките, които е поставило обвинението във внесения за разглеждане обвинителен акт.
Според съдебния състав на ВКС са основателни упреците на защитата към прокурора и съда за неяснота както относно времевите параметри на проповядване на омраза на религиозна основа от страна на техните подзащитни, така и относно начина на проповядването ѝ. Декларативни изрази, че подсъдимите чрез проповеди или организиране на проповеди са създавали верска нетърпимост към непрактикуващите салафизма, без да се сочат изразите или съдържанието на тези проповеди, които съответно след това да бъдат подложени на преценка дали по съществото си представляват проповядване на подобна религиозна омраза, не може да се възприеме като ясно афиширана позиция както на съда, така и на прокурора за наличието на елементите от състава на престъплението по чл. 164, ал. 1 от НК. Тъй като този пропуск е осъществен от прокурора в досъдебната фаза на процеса, наред с фактическата неяснота в обвинителния акт, констатацията за липса на мотиви в съдебните актове на първия и втория съд и декларативни отговори от апелативния съд (напълно идентични с тези на първостепенния) на отправени от защитата възражения, не води до връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция, защото така тези нарушения не биха могли да бъдат отстранени.
Върховните съдии са категорични, че на практика актът на окръжния съд страда от липса на мотиви – процесуално нарушение от категорията на съществените и абсолютно основание за неговата отмяна, което е следвало да бъде сторено от апелативния съд поради невъзможност сам да го отстрани. Тъй като обаче са констатирани същностни нарушения на процесуалните правила, осъществени в досъдебната фаза на процеса, то в конкретния случай делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на Окръжен съд – Пазарджик и то от стадия на разпоредително заседание поради липса на процесуална възможност за Върховния касационен съд за връщане на делото във фазата на досъдебното производство, оставяйки тази преценка на първостепенния съд.