„В модерното законодателство редица държави са предвидили в своите наказателни закони химическа кастрация. В някои щати в САЩ все още съществува и хирургичната кастрация, което се смята за жестоко и унизително отношение към извършителите, тъй като подобна мярка е необратима, за разлика от химическата. Химическа кастрация има в няколко държави в Европа – Естония, Полша, Русия, Дания, Германия, Унгария, Франция, Норвегия“. Това каза за БНР адвокатът по медицинско право Мария Шаркова по повод предложението на някои политици за въвеждане в Наказателния кодекс на наказание „кастрация“ за извършителите на тежки сексуални престъпления.
„Химическата кастрация не означава перманентно състояние. На извършителя се предоставят медикаменти, които той приема в определен период от време и които действат по такъв начин на организма, че всъщност намаляват много силно нивото на тестостерон и по този начин намаляват либидото му. Това обаче не означава, че кастрацията по някакъв начин премахва престъпния нагон у извършителя, а единствено либидото. Медикаментите имат и странични ефекти“, обясни тя.
Установено е, че най-много около 10% от лицата, подложени на такова лечение, имат рецидиви въпреки него, допълни тя за предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“ и допълни, че в различните държави има и разлика в прилагането на метода. В Германия и Дания се дава възможност на извършителя да се съгласи да се подложи на медикаментозно лечение като алтернатива на наказанието „лишаване от свобода“ или като възможност за предсрочно освобождаване. В други държави в Европа наред с наказанието, което е наложено на извършителя, съдът по своя преценка може да постанови принудително лечение с медикаменти. Най-крайната мярка е задължителното подлагане на това лечение – съдът е длъжен да наложи това наказание, а извършителят не може да възрази.
Според Шаркова по отношение на педофилията най-адекватно е да се заложи на превенцията. Тя даде за пример холандския модел: „Тази тема е изключително болезнена, най-вече за близките на жертвите на подобни престъпления и на самите жертви. Поради тази причина дискусията трябва да бъде изключително внимателна и, ако можем да спестим истерията, която неминуемо предизвикват такива дискусии, защото пък тогава трябва да си говорим има ли лекарство срещу популисткия нагон у нашите политици“.