Съдебни решения не се коментират. Основно правило, принцип, закон. Но все пак. Присъдите на първа инстанция на нападателите от Асеновград предизвикват разочарование, възмущение и гняв. Най-тежката присъда е година и половина, половината от които вече излежани. Половината обвиняеми получиха условни присъди и излизат на свобода. Хей така, казва Джамбазки.
Той е категоричен обаче, че такива съдебни решения са причината за все по-широкото недоверие на българското общество към цялата правосъдна система изобщо.
Евродепутатът ни припомня случая, който по думите му е типичен, конкретен и знаков.
„Юни месец тази година озверяла тълпа, повече от четиридесет души, съставена от криминално проявени типове и обвиняеми по дела за радикален ислям, нападна и преби зверски с колове, лопати, дъски и мотики група ученици, родители и треньори, които тренираха на гребна база до Асеновград.
Без повод. Има пострадали деца. Счупени ръце, счупени глави, стрес, травми и прочее. Видеозаписите са тежки за гледане. Само по някакво чудо няма загинали в това животинско клане. Все едно гледате кадри от Ракка по времето, когато беше столица на „Ислямска държава“. Неандерталци, въоръжени с брадви и мотики, вилнеят свободно по улиците и млатят минувачите по главите.“
Що за дегенерат, що за примат, що за животно трябва да си, за да нападнеш дванадесет-тринадесет годишни деца, между които и момичета, при това с брадва, кол, мотика, пита Ангел Джамбазки.
Всички до един се признаха за виновни. Всички до един. Четирима от най-агресивните, нанасяли ударите с брадви и лопати, също „отиват“ в затвора – за период от 8 месеца до една година и един месец. Тези „наказания“ са двойно по-ниски от това, което поиска прокуратурата. Смешно, жалко, тъжно. 8 месеца за нападение с брадва…, продължава коментара си той.
Ето какво още казва Ангел Джамбазки:
„Гражданският иск на бащата, чиито две деца бяха пребити, като едното е почти инвалид, беше уважен само частично. Вместо 40 000 лева синът му ще получи за счупената си ръка 8000 лева обезщетение.
Този път в съда бяха показани брадвите, лопатите и дъските, с които са били нападнати децата и треньорите им. Брадви, лопати и дъски. Любимият инструмент на „индобългарите“ за интеграция.
Има ли внятен човек на тази планета, който да си мисли и да вярва, че озверяла тълпа, съставена от криминално проявени типове и обвиняеми за радикален ислям, въоръжена с колове, дъски и брадви, нападаща беззащитни деца, не е тръгнала да убива?
А просто е тръгнала с брадвите и лопатите ей така, да се прошета в парка!? Да подиша чист въздух и да строши нечия глава. За разнообразие.
И за да е всичко като по Кафка, се оказа, че част от подсъдимите са завели контрадело срещу децата с обвинение, че те са ги нападнали и пребили. Втрещяваща наглост. Втрещяваща. Тези с брадвите, обвиняват жертвите. Обвиняват пострадалите. Това е наистина писано от Кафка.
Прочее, интересно е да се провери кой ги представлява и защитава в съда. Предполагам, че ще е много любопитно.
И сега пак ще започнат оправданията. Ама то законът е такъв, ама то понеже съкратената процедура, ама то не знам какво си…
Обаче истината е една. Такива съдебни решения тежко разочароват. Убиват вярата в правосъдието. В справедливото наказание за призната вина, за признато извършено престъпно деяние, при това тежко криминално престъпление. Тежко разочароват жертвите и близките им, че правосъдието въздава справедливост и може да ги обезщети и обезвъзмезди за понесените страдания и болки.
Тези присъди няма да превъзпитат извършителите. Подозирам, че половината от тях вече са излежали и по-големи срокове, при това преди да навършат пълнолетие. Напротив, ще им покаже, че са безнаказани. Че за тях наказание няма. Млатиш с брадва, в условията на тълпа, трошиш черепи и ръце, заплашваш с убийство – получаваш от осем месеца до година и половина, от които шест месеца вече излежани.
К’во му плащаш?“