Конституционният съд не видя противоречие с Конституцията в текста от Закона за банковата несъстоятелност, според който решението за обявяване на банката в несъстоятелност, от което зависи и началната дата на неплатежоспосбността ѝ, може да бъде оспорено само от квесторите, временните синдици, БНБ и прокуратурата.
Казусът беше провокиран от делото за фалита на Корпоративна търговска банка. На особено мнение са били докладчикът по делото - бившият национален омбудсман Константин Пенчев и бившите върховни съдии Таня Райковска и Георги Ангелов, съобщава БНР.
Оспорваният текст лишава от право на жалба акционерите, въпреки че са страни в делото за несъстоятелност. Конституционният съд беше сезиран за противоречие с Конституцията на два текста от Закона за банковата несъстоятелност от Върховния касационен съд, когато делото за фалита на КТБ стигна до финалната съдебна инстанция. Съдът поиска становището на топсъдиите дали лишаването от право да представляват банката и да подават жалби на акционерите погазва Конституцията и Европейската конвенция за правата на човека и спря делото за фалита на банката на Цветан Василев. Сега процесът трябва да бъде възобновен.
Върховният касационен съд трябва да реши да потвърди ли някоя от двете дати, които обявиха като дата на несъствоятелността първите две съдебни инстанции - СГС - 6 ноеври 2014, когато БНБ отне лиценза на КТБ, или на САС - 20 юни 2014 година, когато банката беше затворена, за да бъде направен опит за нейното оздравяване.
Върховните магистрати могат да върнат делото за ново разглеждане или да приложат директно Европейската конвенция за правата на човека и да признаят правото на жалба на акционерите. За последното има българска практика в съда в Страсбург по делата за фалиралите "Капитал банк" и Международната банка за търговия и развитие, по които беше преценено, че непризнаването на право на жалба на акционерите нарушава Конвенцията.