Нови мерки в борбата срещу опитите за „кражби на фирми“ се въвеждат с промени в Търговския закон, които бяха одобрени днес на редовното заседание на Министерския съвет по предложение на министъра на правосъдието Екатерина Захариева.
За смяна на управители, прехвърляне на дружества и на дружествени дялове, както и за разпореждане с недвижими имоти на дружества вече ще се изисква не само нотариална заверка на подписа, но и на съдържанието на вписвания документ. Това се прави с цел да се даде сигурност на гражданския оборот за третите добросъвестни лица, черпещи права.
Длъжностните лица по регистрация в Агенцията по вписванията ще бъдат длъжни да проверят заверените документи в електронната система „Единство“ на нотариалната камара, до която те ще имат достъп. По изрично настояване на бизнеса в чл. 90 се допълва нова алинея 2, която предвижда при заверка на подпис и съдържание да се събира проста нотариална такса.
С усложнена нотариална заверка – на подпис и на съдържание, ще бъдат вписвани и решенията на Общите събрания на дружествата с ограничена отговорност във връзка с удостоверяване на следните обстоятелства: за промяна на дружествения договор и съдружници; разпределяне на печалбата; намаляване и увеличаване на капитала; избор на управител; решения за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях.
Новите разпоредби предлагат Агенцията по вписванията да отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
В момента в действащия закон липсва изрична разпоредба, регламентираща отговорността на длъжностните лица по регистрацията в тези случаи. Като отговор на препоръките на Европейската комисия от 12 март 2014 г. за нов подход към фалита и несъстоятелността на предприятията, които засягат периода преди откриване на производство по несъстоятелност, с проекта се предлага и възможност за предприемане на по-ефективни мерки за предотвратяване обявяването в несъстоятелност чрез оздравяване на предприятието, включително и когато е налице реална опасност от неплатежоспособност.
Създадена е нова част пета в Търговския закон с наименование „Производство по стабилизация на търговец”, в която се регламентира възможността за постигане на споразумение, преди откриване на производството по несъстоятелност, с цел да се договори преструктуриране на задълженията, да се създадат условия за оздравяване и стабилизация на предприятието и продължаване на дейността му. В проекта изчерпателно са дадени основанията за откриване на производство по стабилизация, както и търговците, които ще имат право да използват процедурата. Изключена е възможността стабилизация да се открие за търговец, който е създал преимуществено задължения към свързани лица, както и към публично предприятие, което упражнява държавен монопол или е създадено със специален закон, банка и застраховател, предвид специфичната им уредба.
Производството по стабилизация се открива след подаване на молба от търговеца до съда. Той я разглежда и ако констатира, че са налице основанията за откриване на производство по стабилизация, се произнася с определение, което подлежи на обявяване в Търговския регистър заедно със списък на кредиторите, приложен към молбата за откриване на производството. С проекта също се уреждат детайлно всички стъпки по изготвяне и утвърждаване на плана за стабилизация, неговото действие спрямо заинтересованите страни, последствията при неизпълнение и възможностите за унищожаване, както и хипотезите, при които производството следва да се прекрати.