300 часа обществено полезен труд беше присъден за нападател наръгал младеж с 20 - сантиметров нож, пише Бесове. Бях си пийнал – признава Румен, който по-късно една не умира от вътрешен кръвоизлив.
Беше ми тъпо, беше ми кофти, същия ден правихме помен за 40 дни от смъртта на дядо ми. Поканих един приятел в кварталното бистро „Галилео” в „Изгрев” да ми прави компания. Наистина имах лош ден. В това време край масата мина Васил и извика високо – хайде да пием една ракия. Отговорих му, че с крадци не пия. Беше ми отмъкнал преди време много ценен ключодържател с дрегер за алкохол, от много хора беше крал и не харесвах компанията му.
Той ме напсува на майка. Първия път преглътнах. Може също да е имал тежък ден. Втория също преглътнах. Но на петия ми причерня и му казах – не крещи в заведението, а ела отвън да се разберем като мъже. Той взе да се смее и аз разгневено тръгнах навън. – Не забравяй да си вземеш чекийката, подхвърли ми, ще се бием с ножове. Носех си само мобилните телефони и ключовете от къщи, затова продължих да вървя навън. Като излязох, го видях да тича към мен с остър нож.
Инстинктивно натиснах стъклената врата отвън, за да не ме нарани. Ножът изглеждаше доста зловещ. Но в този миг видях приятеля си зад Васил, опитваше се да му попречи да излезе. За миг си помислих, че разяреният ми опонент ще се нахвърли с ножа на приятеля ми, затова пуснах вратата и го оставих да дойде до мен. В същата секунда той замахна и заби острието до дъно в гърдите ми. С такава ярост, че ножът се счупи и дръжката остана в ръката му. Освен рязката болка, усетих как някаква пелена пада пред очите ми, исках да го настигна и да го ударя, преди да умра. Той ме убиваше. Пред очите на всички. Някои викаха, други стояха като замръзнали. Според очевидци съм тичал 300 метра след Васил, изпаднал в някакво състояние на транс, след това съм се свлякъл на земята в локва кръв.
Прокуратурата сключва споразумение с нападателя, който признава вината си. А наказанието е 300 часа обществено полезен труд.