България трябва да има обща позиция по бюджета на ЕС за 2014-2020 г. и да търси съюзници по различните приоритети.
Това каза на пресконференция ръководителят на делегацията на българските социалисти в Европейския парламент Ивайло Калфин. По
думите му в момента страната ни "проспива" този процес. Не знам какви са българските изчисления по бюджета и колко би получила страната ни, още не съм видял нито едно число от Министерството на финансите, каза той. По груби сметки по структурните и кохезионния фонд ще имаме право да ползваме около един милиард евро на година, без преките плащания в земеделието, т.е. колкото ползваме сега, посочи Ивайло Калфин. В момента за седем години България има над 11 млрд. евро, от които около 7 млрд. са за структурните и кохезионния фонд. При сегашното развитие на процесите, мисля, че сумата до 2020 г. ще се запази същата, но ползването на тези пари ще стане още по-трудно след 2014 г. заради новите условия, отбеляза той.
Калфин каза, че Кипърското председателство е поискало намаление на бюджета на ЕС за периода 2014-2020 г. с 50 млрд. евро, като най-голямо намаление ще има на средствата за кохезионна и външна политика, в това число и на парите за АЕЦ "Козлодуй". На 22 и 23 ноември предстои извънредна среща на върха в Брюксел за сближаване на позициите на страните членки. България предвижда, че до 2020 г. трябва да похарчи над 800 млн. евро заради извеждане от експлоатация на мощности от АЕЦ "Козлодуй", от които ние искаме 450 млн. евро европейско финансиране, обясни Ивайло Калфин. Дават ни 208 млн. евро, като има предложение 2020 г. да е краят на тези плащания, посочи той. Калфин отбеляза, че ЕК предлага средствата да могат да се харчат само за извеждането от експлоатация на мощности, т.е. фонд "Козлодуй" вече няма да може да дава пари за енергийна ефективност и строеж на инфраструктура.
Ивайло Калфин коментира и предложението за създаване на отделен бюджет на страните от Еврозоната, което ще бъде обсъждано през декември на заседание на Европейския съвет. Когато се създаде отделен бюджет за страните в Еврозоната, трябва да се създаде и съответната парламентарна структура, има натиск да се създадат и съвети на министрите в рамките на Еврозоната, посочи той. Това създава втори ЕС, който ще бъде по-силен, по-влиятелен, а ние ще бъдем в другия, отбеляза Калфин. За мен е много важно как България участва в тези дебати, защото както сме влезли в ЕС, така можем да излезем от него, коментира той.