Компютър вместо човек ще посочва вече кой изпълнител трябва да бъде избран за изпълнение на дадена обществена поръчка.
Радикалната мярка срещу корупцията при търговете ще бъде облечена законово. Предвижда се създаването специална глава в Закона за обществените поръчки за провеждането на електронни конкурси, към каквито трябва да премине постепенно администрацията. Това стана ясно вчера на конференция, посветена на работата на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност, който е натоварен с изпълнението на т. нар. проект БОРКОР. През декември звеното ще оповести пакет от набелязани мерки срещу злоупотребите при търговете, информира "Монитор".
Идеята е чрез онлайн поръчките да се замести субективното решение с техническо, за да се елиминира субективният фактор, мотивира се шефка на центъра Елеонора Николова.
Тя поясни, че ще се въведе специален софтуер, а в онлайн регистър ще трябва да се впишат всички възложители на поръчки в държавата, както и възможните изпълнители, които отговарят на зададените изисквания за определена сфера. Фирмите в своеобразния публичен каталог ще трябва също така да посочат онлайн цените за предлаганите от тях стоки и услуги, които няма да имат право да променят в продължение на шест месеца.
Става дума за въвеждане на тръжни платформи. Онлайн се дава цената. Когато изпълнителят „X” иска да поръча например офис оборудване, програмата посочва най-добрата оферта. Ако не се съобрази с това и избере оферта за повече пари и по-лошо качество, червената лампа светва и той автоматично влиза в обяснителен режим защо не се е съобразил с правилния избор, обясни бившата депутатка. Според нея, нововъведението при обществените поръчки ще помогне и за решаването на проблема с прекалено дългите и тежки процедури и усилията, които трябва да полагат участниците за преодоляването на административните пречки.
Освен пресяването на фирмите с неизгодни оферти, се предвижда и отделяне на административната част при конкурсите в самостоятелен отдел. Според Николова процедурите трябва да бъдат отделени от друг сектор, който да следи за качеството на поръчката, включително на изпълнението й. При около 90% от случаите имаме тежки административни процедури, при които участниците забравят съвсем за закона. Самият закон не представлява антикорупционна мярка, коментира директора на звеното и подчерта, че формулата, която трябва да се спазва при поръчките, е най-доброто качество срещу най-разумна цена. Тя защити решението първата задача на звеното към МС да бъде пресичането на корупцията при обществените поръчки, като отчете, че 4,5 млрд. лв. разпределят годишно държавната и общинските администрации и съвсем логично е натискът върху тях да се увеличава. Николова напомни, че функциите на структурата са аналитични и се противопостави на мнението, че всички антикорупционни институции, с изключение на МВР и прокуратурата, „са израстъци”, от които няма реална полза.
Заместникът й и бивш шеф на ДАНС Петко Сертов пък отбеляза, че, според статистика на ООН, 870 млрд. долара са загубите от корупцията в световен мащаб, като сумата надвишавала шест пъти всички пари, които се отпускат за развитието на държавите.