Депутатите започнаха работа с изслушване на служебния премиер Димитър Главчев относно делото по вписване на Българската православна старостилна църква и предприетите мерки от страна на държавата и правителството за защита на държавния и обществения интерес пред Съда в Страсбург и пред Върховния касационен съд.
В началото на днешния парламентарен ден народният представител от "Възраждане" Веселин Вешев доброволно предоставя своя депутатски имунитет. Решението му бе официално съобщено от Наталия Киселова.
Главчев поиска да се допусне в залата и Директорът на дирекция "Вероизповедания“ към МС. Искането се уважи. Георги Кръстев беше допуснат в залата, за да може да вземе участие и отношение в препитването на служебния премиер.
"Ще говорим за решение на независимия български съд и е трудно изпълнителната власт да взима отношение за друга власт, но същевременно става въпрос за Българската православна църква, която също е независима, но има особено място в Конституцията и в Закона за вероизповеданията", това заяви премиерът Димитър Главчев в началото на изслушването пред депутатите в парламента по повод делото по вписване на Българската старостилна църква и предприетите мерки от страна на държавата и правителството за защита на държавния и обществен интерес.
Позицията на Министерския съвет е константна - Българската православна църква е една и неделима, като нейното единство е от особена важност за обществото ни, това заяви премиерът Димитър Главчев.
Министър-председателят започна с хронологията на събитията, като обясни пред депутатите, че те са около 10 страници и могат да го прекъснат по всяко време, ако имат въпроси.
"Т.нар. Българска православна старостилна църква има дейност у нас повече от 30 години. Води началото си от 1993 година, когато в София е открит първият молитвен дом на старостилците - параклисът "Свети Спас" и в Гърция под името "Триадицки епископ Фотий". Постепенно Българската православна старостилна църква разширява дейността си и открива енории в Благоевград, Бургас, Варна, Враца, Габрово, Плевен Сандански и др. Енориашите са около 2000-3000. От 1993 г., обаче, с появата на епископ възниква нова, паралелна, църковна общност, която независимо от ограничените си мащаби дублира нейния духовен живот и структури на Българската православна църква", посочи Главчев.
Той обясни, че първият опит за регистрация на Българската старостилна църква към Софийски градски съд датира от 2011 г. По думите му ролята на изпълнителната власт в това производство се свежда до предоставяне на експертно становище до дирекция "Вероизповедания" на Министерски съвет, ако такова бъде поискано от Регистърния съд и през февруари 2012 г. има отрицателно становище. В периода 2011-2013 г. съдът на три инстанции отказва вписване на старостилната църква.
"Следващ етап е сезиране на Европейския съд по правата на човека на 28 август 2013 г. след отказа за регистрация с оплакване за нарушение по чл. 9, който е за свобода на мисълта и релгията във връзка с чл. 11 и чл. 13 и 14 от Конвенцията за правата на човека. На българската страна е пратена на септември 2017 г. В становището на българското правителство тогава е, че жалбата преставлява злоупотреба с правото на жалбата, тъй като от правна страна църквата жалбоподател не покрива критериите по Закона за вероизповеданията", уточни премиерът Главчев.
"Стигаме до решението на Върховния касационен съд, който се е съобразил с решението на Съда в Страсбург. Това, което се иска, е да бъдат предприети индивидуални мерки и одобряване на нова молба за регистрация или възобновяване на производството по регистрация. Тези мерки са насочени към българските съдилища и ние в момента сме свидетели на изпълнението им от съда. Второто предписание на Европейския съд по правата на човека е за предприемане на общи мерки и бързо приемане на съответните законови промени", посочи още той.
Представителите на „Българска православна старостилна църква" са подали заявление за регистрация в Агенцията по вписванията на 19 декември, на 27 декември 2024 г. е постановен отказ от вписване. Това съобщи министърът на правосъдието Мария Павлова по време на изслушване в парламента. Тя посочи, че този отказ подлежи на обжалване в 14-дневен срок, който изтича утре.
Мотивите за отказа са, че представителите на сдружението не предоставят необходимите документи и въпреки че на два пъти им е предоставена възможност и дадени указания да попълнят необходимите документи за регистрация, те отказват, обясни министър Павлова.
Министър Павлова посочи, че становището на Министерството на правосъдието, респективно на Министерския съвет от 2022 г. е, че трябва да има промени в Закона за вероизповеданията. Тя каза, че Мониторингът на Комитета на министрите е дал препоръка за промени в Закона за вероизповеданията към 2021 г. Това е включено като точка в Пътната карта за изпълнение на решенията от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) и в годишните три поредни доклада, които министърът на правосъдието чрез Министерския съвет внася в Народното събрание, обясни Павлова.
Депутатите обсъждат на първо четене три законопроекта за изменение на Закона за вероизповеданията – на парламентарната група на "Възраждане“, на ГЕРБ-СДС и на "БСП-Обединена левица“. С предложените промени се цели да се уреди невъзможността за регистрация на повече от една църква, която съдържа в наименованието си "православна“.
Депутатите приеха на първо четене три законопроекта за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията.
Предложени за промени в закона бяха направени от парламентарните групи на ГЕРБ-СДС, "Възраждане" и "БСП-Обединена левица".
От ГЕРБ-СДС предлагат да бъде вписано в Закона за вероизповеданията, че единствен представител на източното православие у нас е Българската православна църква - Българска патриаршия. В мотивите към законодателните промени е записано, че "регистрираните вероизповедания могат свободно да определят своите наименования, но ясно трябва да се отличават от призната по закон Българска православна църква".
Законопроектът бе приет със 176 гласа "за", нямаше гласували "против", а 3-ма депутати от МЕЧ се въздържаха.
От "Възраждане" предлагат в Закона за вероизповеданията да бъде записано, че "Свободата на вероизповеданията не може да бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други лица, както и срещу структурата и организацията на традиционната религия по чл. 13, алинея 3 от Конституцията".
От третата политическа сила също предлагат да бъде изрично записано в закона, че единствен изразител на източното православие у нас е Българската православна църква - Българска патриаршия. Уточнява се, че само тя може да използва думата "православна" в наименованието си. "Възраждане" предлага и въвеждането на забрана за регистрация на други юридически лица, които да претендират да бъдат изразител на източното православие у нас.
Законопроектът бе приет със 140 гласа "за", 26 бяха "против" (бел. от ред. - "ДПС-Ново начало), нямаше въздържали се.
От "БСП-Обединена левица" предлагат в своя законопроект въвеждането на забрана за използването на думите "българска", "православна" и "църква" или аналогични на посочените думи, изразяващи същия смисъл, освен съществуващата вече "Българска православна църква - Българска патриаршия" по чл. 10 ал. 2 от закона".
Социалистите предлагат да се даде срок от два месеца на вероизповеданията по заварените производства по регистрация и регистрираните до този момент да променят наименованието си. А Софийския градски съд да спре регистрацията на всички, които не спазват горепосочените изисквания, като те трябва да променят наименованието. Ако това не се случи, СГС стартира производство по ликвидация. Тя може да бъде поискана от дирекция "Вероизповедания" към Министерския съвет или на прокурора. Искането се отправя в 14-дневен срок от изтичането на двумесечния срок за промяна на наименованието.
Законопроектът бе приет със 176 гласа "за", нямаше гласували "против", а 1 се въздържа.
В дневния ред на депутатите е и удължителният закон за бюджета на държавата. Депутатите започнаха разглеждането на първо четене на така наречения специален закон за приходите и разходите, които беше внесено от служебната власт в края на миналата година.
С този закон на практика се удължава действието на бюджета от миналата година, защото парламентът и държавата започнаха новата година без приета план сметка.
С този закон се гарантират плащанията - а именно пенсиите и социалните помощи и заплатите в публичния сектор.
Очаквайте подробности!