Остава точно седмица до края на тази година – време за равносметка. Кои са големите цели, които ще обединят политическите сили в страната и има ли генерална цел, която да изкара България от политическата криза и спиралата от избори?
„В момента ситуацията е патова. Трябва да се договарят, но при това фрагментиране интересите на отделните фрагменти надделяват над националните интереси, ако въобще те някъде съществуват в повечето глави на лидерите на тези политически формации. Затова мисля, че сега трябва да подкрепим възможността ГЕРБ да състави правителство“, каза пред бТВ проф. Сергей Игнатов, бивш министър на образованието и преподавател в НБУ.
„ГЕРБ и БСП може да са от различни политически семейства, но са и от едно главно семейство и то се нарича България. И аз си мисля, че поради тяхната история и политическите отговорности, които са поемали през годините на тяхното развитие – те могат в името на българския интерес, тъй като той е по-важен от всеки партиен интерес“, каза още той.
По думите му тези партийни интереси са само за пред публиката, а иначе лидерите на партиите пият кафе заедно и ходят на лов.
Статистиката показва, че от май 2021 година до днес - 775 дни служебни кабинети са управлявали страната срещу едва 540 дни на редовни правителства. Цели 77% от българите очакват да има нови предсрочни избори през предстоящата 2025 г.
„Мисля, че това е пътят към бъдещата коалиционна култура в България. Това, което става през тези години е изключително интересно, защото в нашата парламентарна република до тази конституционна промяна, която наричаме домова книга, всъщност имахме уникална историческа ситуация, в която при парламентарната република дълго време управлява президентът“, каза проф. Игнатов.
И коментира нуждата от това да имаме работещо правителство, за да сме равноправни участници в случващото се в Европейския съюз.
„Важно е да се прояви мъдрост в решенията, които се вземат. Аз не харесвам ястребите във външната политика, които буквално за да си уредят топло местенце и топло бъдеще за следващите 2/3 години, рискуват бъдещето на страната“, каза той.
Европа вече мисли за общообранителен фонд от 500 милиарда евро. Планът е средствата да бъдат осигурени от облигационните пазари и да се използват за увеличаване на военните разходи в очакване на завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом.
„Ще видим как големите производители на оръжие като Франция, Германия ще се договорят за снабдяване на бъдещата европейска войска да я наречем. А пък и ние всички сме част от НАТО. Следващият въпрос е тази европейска военна единица ще бъде ли част от НАТО и как ще се пренаредят съюзническите договорки – това не е толкова лесен процес“, заяви Игнатов.