Решението на сглобката за конституционни промени е ялово и не доведе до нищо добро. Това коментира в предаването "Говори сега" бившият вицепремиер и преподавател по наказателно право в Софийския университет - проф. Пламен Панайотов.
Попитан дали е било грешно решението на така наречената "сглобка" да започне с промените в Конституцията, вместо с решаване на най-належащите проблеми, проф. Панайотов отговори:
"Това, което не само аз, но и други мои колеги казвахме предварително, че онова, което се готви, е в крайна сметка противоконституционно, се оказа факт след решението на Конституционния съд. С други думи, онова, около което се обединиха, то излезе едно ялово решение, неводещо до нищо добро, нито съдебната власт, нито държавата. Получи се още по-голям хаос и сега сме в очакване докъде ще стигне, в крайна сметка отново поставения въпрос пред Конституционния съд и за другата част от промените, за която беше събрано необходимото мнозинство тогава."
Според преподавателя по наказателно право трябва да си дадем сметка по-общо за това, което се случва през последните 3 години.
"Според мен, казано в прав текст, партиите не се държат като партии. Основното предназначение на всяка партия, още повече когато е парламентарно представена, да има отношение към въпроса за властта. И в зависимост от вота на избирателите или самостоятелно, или наред с други политически субекти, да упражнява властта. Обществото очаква да знаят, ако въобще искат и да могат да съставят необходимата коалиция, защото очевидно е за всички ни, че никоя партия не получава самостоятелна възможност да упражнява властта. Следователно са принудени да намерят общи допирни точки, на база на които да съставят правителство и да дадат ориентири пред българското общество и пред българската държава накъде вървим", посочи проф. Панайотов.
На въпрос защо за разделителната линия между партиите винаги се изважда съдебната система, професорът отговори:
"Поради простата причина, че всичко, което ни се поднася е една голяма демагогия. Защото човек, ако се замисли, ще разбере, че първата институция в държавата, понеже е в пълен хаос, в безпорядък, не може да излъчи вече след 7 поредни парламентарни избори редовен кабинет, който да има достатъчен хоризонт от 4 години, и сега ни готвят за осми поредни извънредни парламентарни избори, и ще си дадем сметка, ако отсъдим обективно какво ни се поднася, че тези хора именно са виновни в най-голяма степен за това, че Висшият съдебен съвет е с отдавна изтекъл мандат, че инспектората към Висшия съдебен съвет е с отдавна изтекъл мандат, че над 20 регулаторни органа, в които има квота българския парламент, стоят също с изтекли мандати и с невъзможност да функционират те самите в съответния хоризонт. Казано по-общо, щом първата институция по Конституция в страната не функционира нормално, това се отразява и на всички останали институции в държавата."
Относно избора на главен прокурор проф. Панайотов коментира:
"Аз ще припомня следното, че настоящия Висш съдебен съвет не само избра, но в последствие освободи бившия главен прокурор. Да си представим следното, той даже въпросът е според мен реторичен. Че все пак в този парламент или пък в следващия, след осмите поред извънредни парламентарни избори, или в по-следващия, все пак се формира някакво управляващо мнозинство, и то излъчи своята квота в един нов Висш съдебен съвет. Какво можем да си помислим за този новоизбран Висш съдебен съвет, щом през него по начало целта, която и официално се заявява от повечето ръководители на политически субекти към днешна дата, е да се контролират органите на съдебната власт. Очевидно, че и така новоизбрания ВСС ще намери начин през парламента със съответни изменения в Закона на съдебната власт да постави отново въпроса, дори и да бъде избран по настоящем единственият кандидат за главен прокурор, дали пък няма основания да бъде освободен. С други думи, боричкането за власт без да се поема отговорност за нея продължава, като се твърди, че един или друг орган е нелегитимен. Ами на кого се дължи тази нелегитимност? Да попитаме отново реторично."