Има нужда от поправки на Изборния кодекс или може би от изцяло нов Изборен кодекс, защото той многократно беше преправян и прекърпван. Това мнение изказа пред БНР доц. Светослав Живков - историк, политолог, изследовател на изборните системи.
Според него начинът, чрез който може да намалим фрагментираността в парламента, е или чрез вдигане на изборната бариера, или чрез създаване на бонус места, които да са за първата политическа сила. Той обаче вижда много сериозен проблем в това:
"И без това българското общество изпитва доста силно недоверие към политическата система и към парламента. В чисто социологически смисъл имаме усещане за непредставителност. Можете да си представите, ако една изборна система доведе до силно непредставителни, силно непропорционални резултати, което ще се получи при въвеждане на тези две неща".
По думите му в момента имаме средно 10-15% вот, който отива за партиите под бариерата. Ако вдигнем бариерата, това означава до 1/3 вот, който да отиват за партии под чертата, обясни доц. Живков. Според него чисто технически бонус местата ще улеснят съставянето на кабинет, но въпросът е дали този кабинет ще бъде приет от обществото и дали няма да изкара хората на улицата.
За него пътят към изход от тази безпътица е партиите да седнат и да започнат да преговарят по същество.
Хубаво е да се прегледа кодекса, който има много нелогичности, изказа мнението си доц. Живков в предаването "Преди всички". По думите му по-развитите общества са принудили партийните функционери да намалят прага на преференциите.
Политологът обаче е категоричен, че в България има по-належащи въпроси - бюджетът за следващата година, еврозона, Шенген. Според него ако депутатите започнат първо с промени в Изборния кодекс, това ще означава, че самите депутати усещат, че този парламент ще бъде кратковременен.
"Обикновено политиците се занимават с Изборния кодекс, когато наближават избори. Това не би било добър симптом".
Доц. Живков отбеляза още, че има партии, които участват в изборите на олимпийския принцип. Има и такива, за които вероятно това е бизнес. Тук схемата са медийните пакети, обясни той. Според него обаче законодателят може да прецизира този проблем.
"Най-лесно е медийните пакети да отпаднат за партии, които са под определен процент - да не е под 1%, а да кажем под 0,5%. Не е сериозно една формация да има повече подписи за регистрация в изборите отколкото гласове".
В България има увеличаване на купуването на гласове, посочи още политологът. По думите му това е една язва, която, според него, дори при най-добри намерения няма как да бъде разрешена в рамките на една година, на една промяна в закон.
"Става дума за едно покваряване на избирателите. Става дума за стотици хиляди избиратели".
Купуването на гласове и корпоративният вот е в по-малки населени места, при по-силно зависими хора, при общности, където нивата на гражданска култура не са достатъчни, изтъкна доц. Живков. Според него в България повече от 10 години партиите не са истински партии, защото нямат структури, нито ясна идеология, което покварява. В допълнение този ступор в българската политика доведе избирателите до това да мислят, че няма никакъв смисъл от гласуването, допълни той и подчерта: "Говорим за психологически нагласи у изключително голям брой хора".
Доц. Светослав Живков, който беше кандидат за депутат от "Синя България", анализира резултата им:
"Не успяхме да убедим и мобилизираме десния електорат в България. Няма да търсим вините извън нас. /.../ Ние не купувахме гласове, ние говорихме за политики. Не изнудвахме избирателите, че ако не гласуват за нас, ще настъпи краят на света".