Мерки срещу източването на НОИ чрез така наречената "френска безработица" предлагат депутати. Те искат обезщетението за безработица от чужбина да се изчислява както българското - като се вземат предвид доходите за 2 години назад.
Данните за миналата година показват, че около 26% от парите за безработица са изплатени на близо 57 хиляди души, които са работили в чужбина за кратко.
А след като се прибрали у нас, получавали максималното или близко до него обезщетение за безработица. Подозренията на бизнеса са, че част от тях са замесени в схемата за източване на НОИ, добила популярност като "френска безработица".
По данни от април малко над 5000 души са получавали обезщетение за безработица по силата на европейски регламент. Над 2000 от тях са от област Благоевград. Там схемата за източване на НОИ, по-известна като "френска безработица", е най-популярна.
"Дори се говори, че има фиктивни фирми, които назначават там подобни работници, за да могат след това да се върнат в България и да получават обезщетение близко до максималното", коментира Мария Минчева - зам.-председател на БСК , председател на НС на НОИ.
Най-много безработни с обезщетения по европейския регламент са регистрирани около Гоце Делчев.
"Имаме в момента в Гоце Делчев над 4000 регистрирани безработни, но фирмите, които търсят хора - работници, не могат да намерят", заяви пред БНТ Бертрам Ролман - председател на сдружението на предприемачите в региона на Гоце Делчев.
"Те се сблъскват с едни хора, които казват - аз ще работя за теб, но няма да подпиша договор. Защото ако аз сключа трудов договор, ще ми бъде прекъснато изплащането на едни много хубави обезщетения", разказа Мария Минчева - зам.-председател на БСК, председател на НС на НОИ.
"Българската държава губи само от регион Гоце Делчев чрез "френската" и преди "испанската" и преди "английската" безработица около 50 милиона годишно", категоричен е Бертрам Ролман - председател на сдружението на предприемачите в региона на Гоце Делчев.
През април средното обезщетение за безработица по европейския регламент е около 1900 лева, а работилите само в България са получавали около 844 лева. По българското законодателство обезщетението се изчислява на база доходите за 2 години назад. В Европейския регламент то зависи само от дохода от последната работа.
"Този текст от регламента просто трябва да отпадне, защото България има особеност в своето социално осигуряване. Докато в повечето държави дават твърда сума за обезщетение за безработица", обясни Христина Христова - бивш министър на труда и социалната политика.
Депутати предлагат обезщетението за безработица и на работилите в ЕС да зависи от дохода за две години назад. Не е ясно дали промените противоречат на еврорегламента.
"Докато някой не установи, че противоречат, аз бих казала, че са много полезни за нашия български контекст", обобщи Мария Минчева.
"В крайна сметка какво ще се получи при неговото приложение - еднакъв ред, справедливост", отбеляза Христина Христова - бивш министър на труда и социалната политика.
Предложенията за промени вече са внесени в Народното събрание.