Идентифицираме политиците, идеите им, начина, по който ще тръгне държавата, общината или обществото ни, именно чрез речта, която те отправят към нас. Това каза преподавателят в Софийския университет и езиковед проф. д-р Надежда Сталянова в интервю за "Фокус".
Езикът е особено важен, когато политиците се обръщат към нас. "Пред нас, особено в предизборна ситуация, застават хора, които в повечето случаи не познаваме лично. Ние не знаем какви експерти са те и доколко са добри в професионалната сфера, в която претендират, че са най-добри. Единственият начин да достигнат до нас и да ни убедят в това, че са най-добрият избор, са думите. Затова политическите послания са особено важни“, обясни проф. Сталянова.
Според нея политическите думи вече са изпразнени от смисъл и не носят никакво значение. "Получава се един словесен поток от абстрактна лексика, от който ние не получаваме никаква информация. Това се наблюдава от няколко десетилетия. Като че ли вече всички имаме нужда от политически превод на български език. Толкова е изпразнена от съдържание цялата политическа реч. Уморени сме, защото не чуваме нищо градивно и нищо истинско“, поясни проф. Надежда Сталянова.
Езикът не трябва да бъде затварян в политическата рамка, подчерта тя. "Трябва да изискваме повече. През всички тези изминали 30 години ние непрекъснато изискваме, но явно не умеем да прилагаме такива механизми, чрез които изискването ни да бъде удовлетворено“, коментира проф. Сталянова.
Посланията на билбордовете, според нея, са много важни, защото те достигат до много избиратели. "Посланията между шест и осем думи са най-често запомнящи се. През тази кампания обаче не виждаме нищо ново. Виждаме обобщени послания: "Време е за хората“, "България над всичко“, "Искаме повече, заслужаваме повече“, "Промяна“ – едни ключови думи, които могат да бъдат приложени във всяка една кампания“, поясни експертът.
По думите ѝ политиците боравят с клишета. "Ако вземем само това изречение, което виждаме на билборда, и не виждаме лицето на политика, не виждаме към коя партия принадлежи, то не говори за идеология, за политика, за идеи. То е приложимо към целия политически спектър“, допълни езиковедът.
Циничният и вулгарен изказ от най-високата парламентарна трибуна се превръща в тенденция, заяви проф. Сталянова. "Агресията и агресивният цинизъм винаги са много силни, много крещящи и заглушават възпитания човек. Тук говорим за граници на елементарно човешко възпитание. Умерените изказвания в миналия парламент бяха заглушавани от обиди, подвиквания от място и техният глас не носеше този емоционален заряд, който след това се мултиплицира и повтаря в медиите. Търсим крещящия цинизъм. Тези политици не говорят на колегите си, а на зрителите. Има цели парламентарни групи, чието езиково и не само езиково поведение е целенасочено, агресивно и маркирано“, посочи експертът.
"Надявам се, че образованите, квалифицирани, умни избиратели ще мислят умно и ще избират хора, които са не политически клоуни, а доказани професионалисти“, призова проф. Надежда Сталянова.