Йотова: Да върнем влиянието на България като световно средище за развитието на славистиката

Пресцентър Президентство
share

Да възстановим влиянието на България сред водещите слависти по света, да върнем заслуженото ѝ място като средище за развитието на славистиката. България е люлката, която създаде цяла нова цивилизация – славянската, и трябва да се знае, че разпространи към останалия славянски свят познание, култура и духовност, които и до днес предопределят развитието на Европа. За това призова вицепрезидентът Илияна Йотова на откриването в Атина на Международния научен форум „Пътят на светлината“ в деня, в който православната църква почита Светите равноапостолни братя Кирил и Методий. Форумът, който се провежда под патронажа на вицепрезидента, е част от програмата за отбелязването на 20-годишнината на Българското неделно училище „Св. св. Кирил и Методий“, съобщиха от президентския прессекретариат.

В приветствието си Йотова благодари на учените и учителите в българските неделни училища, че разпространяват знанието за духовната империя България. „Както написа Паисий в своята „История славянобългарска“, българите по-рано от всички славянски народи започнали да четат на своя език“, припомни вицепрезидентът.

„Епохалното дело на Светите братя Кирил и Методий беше продължено от техните ученици, но тяхната мисия не приключи в Централна Европа. Преди повече от 11 века в българските земи се родиха свещени букви и книжовни школи, които разпространиха четмо, писмо, култура и духовност по целия славянски свят. Спасено от княз Борис, славянското слово беше разпространено с българските букви и на Изток, и на Запад, и постави началото на нова книжовност, култура, духовност, утвърди православието“, заяви Илияна Йотова. Вицепрезидентът подчерта битката, която се води за Кирило-Методиевото наследство. „Трябва да се знае и разчитаме много на вас, учените, преподавателите, да разказвате, да доказвате, че мисията на Светите братя Кирил и Методий и техните ученици намери спасение в тогавашната българска държава благодарение на далновидни български владетели. Родиха се влиятелните Преславска и Охридска книжовна школа“, посочи Йотова. Вицепрезидентът беше категорична, че историята на писмеността, която българите дадоха на славянския свят, не бива да е обвита от невежество, да завива в лъжепатриотарство, да достига краен национализъм.

Като най-добрия проводник сред българските деца в чужбина на българското знание, на българщината и приноса на България в световното културно наследство Йотова определи българските неделни училища. „С вашата дейност в технологичния 21 век продължавате да пишете вечността, с най-силното оръжие – духовността и словото. Учите българските деца, които се раждат в чужбина, да познават своя корен, да отстояват своята идентичност, да пазят българския език“, обърна се тя към преподавателите в български неделни училища зад граница.

Илияна Йотова ще открие международен форум в Атина, посветен на делото на светите братя Кирил и Методий и техните ученици

Вицепрезидентът постави въпроса за драстично намаляващите лекторати по български език и култура в чужди университети – от 200 преди 20-ина години, днес са около 40. Тя призова за общите усилия на българската държава да бъдат възвърнати тези изгубени позиции.

Илияна Йотова отново защити идеята за създаването на Български национален културен институт зад граница. „Той ще е необходимият и ценен партньор в мисията ни за разпространение на българското културно-историческо наследство, за привличане на интереса на чуждите граждани към българския език, традиции, култура и духовност. Само България от европейските страни няма такъв институт“, посочи Йотова.

Като част от усилията за връщането на ролята на България в световната славистика е инициативата на вицепрезидента за международен форум за кирилицата. Преди две години такъв форум в София събра известни учени българисти от Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Италия, Литва, Полша, Сърбия и техни български колеги, които дискутираха създаването и утвърждаването на кирилицата като нова графична система и значението й за православието, за духовността през Средновековието, както и перспективите пред кирилицата в 21 век. През месец юни тази година предстои второто издание на форума.

По-късно вицепрезидентът разговаря с представители на български сдружения и неделни училища.

 

Водещи новини

Още новини