Президентът е с вързани ръце. Той трябваше да избере един измежду тези кандидати. Така бившият правосъден министър Антон Станков коментира в предаването „На фокус” избора на президента Радев да посочи председателя на Сметната палата за кандидат за служебен премиер.
Още преди решението на президента, Станков изрази мнение, че е най-нелогично именно шефът на Сметната палата да бъде посочен за служебен премиер.
Относно обвиненията на ПП-ДБ, че има сделка между президента и ГЕРБ, Станков коментира, че и председателят на НС Росен Желязков да беше избран, пак можеше да има същите упреци. „Листата с тези лица беше ясен, когато са правили промените в Конституцията”, припомни Станков.
Той обясни и проблемите в този списък. "При председателя на НС има две ситуации. В класическата, той е с изтекъл мандат на НС, той ще бъде от същата партия, която до момента е управлявала. Ако правителството е изгубило с вот на недоверие, тогава пак най-логично е председателят на НС да е от управляващата до момента партия. Той винаги остава в политическата си сянка. Не можем да твърдим, че е независим”, коментира Станков.
Втората група кандидати са от БНБ. „Много ясно стана вече, че това противоречи и на европейските правила и на правилата на ЕЦБ”, каза Станков.
Третата група кандидати са от Сметната палата. „Конфликтът на интереси формално е преодолян с този спешен законопроект в петък. Преодолян е на законово равнище, но така или иначе си стои. Изискване за да станеш шеф на Сметната палата е 3 години да не си заемал държавна длъжност”, обясни Станков. По думите му донякъде проблемът е преодолян с член от Закона за Сметната палата.
„Конституционен апокалипсис не бих казал, но има недомислици”, каза Станков.
„Президентът сега трябва да проведе консултации с парламентарно представените сили”, обясни още той. Ключов въпрос било кой ще носи отговорността за служебното правителство сега. „Досега я носеше президентът. Сега има лимитиран списък от служебни премиери, той трябва да избере измежду тях, ще му бъде предложен списък от министри, който явно ще бъде съставен след консултации с парламентарните сили”, обясни юристът.
По думите му това, че ще има действащ парламенто донякъде е добре. „Да предположим, че мандатът на парламента изтича на 31 декември. Президентът, съгласно промените, е длъжен да насрочи избори 1 месец по-рано. Това означава в края на ноември избори. Следващият текст е, че мандатът на старото НС се прекратява след полагане на клетва, но президентът трябва да свика следващото НС най-късно до 1 месец след изборите. Задължително ще има застъпване на 2 състава на НС”, обясни Станков.