Депутатите приеха на първо четене промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, свързани с отдаването под наем на земеделски земи от държавния поземлен фонд чрез търг. Законопроектът е внесен от ГЕРБ-СДС и „Продължаваме промяната – Демократична България“ и беше подкрепен с единодушие.
Със законопроекта се предлага земеделски земи от държавния поземлен фонд да се отдават под наем или аренда чрез търг , регистрирани на територията на общината по местонахождение на имотите.
В мотивите се посочва, че търговете ще са на две тръжни сесии, като на първата ще могат да участват земеделски производители, отглеждали през предходните три години зеленчуци, трайни насаждения, едногодишни полски и многогодишни фуражни култури, и сертифицирани биологични производители. Размерът на площите, за които ще могат да кандидатстват и да сключват договори, ще може да бъде до този на вече използваните за предходните години, но не повече от 300 декара. На втората тръжна сесия ще могат да участват и останалите земеделски производители, развиващи дейност на територията на общината, пише още в доклада.
Предлага се промяна на условията и реда за отдаване под наем без търг на пасищата, мерите и ливадите от държавния и общинския поземлен фонд на собственици или ползватели на животновъдни обекти с регистрирани пасищни селскостопански животни. Имотите ще се разпределят съобразно броя и вида на животните, в зависимост от притежаваните или ползвани на правно основание пасища, мери и ливади
Записано е, че ползвателите на земеделски земи ще са длъжни в срок до 30 юни да представят в общинската служба по земеделие копие от договорите за ползване на земеделски земи, с които ще участват в споразумението за създаване на масиви за ползване.
Да се разшири обемът на информация за българските дружества и чуждестранните юридически лица, регистрирали клон в България, реши още парламентът. Измененията в Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, внесени от Министерския съвету бяха подкрепени от 142 народни представители. 29 бяха против, нямаше въздържали се.
Въвеждат се и образци на учредителните актове на дружество с ограничена отговорност и на еднолично дружество с ограничена отговорност, които ще бъдат подробно уредени с наредба. Депутатите предвидиха Агенцията по вписванията да осигури възможност за получаване на информация за фирмата, правната форма, управителните и контролните органи, ликвидацията, несъстоятелността и заличаването на чуждестранно лице, регистрирало клон в България, както и данни за оповестените годишни финансови отчети на чуждестранното лице, като получената информация ще се отбелязва незабавно в Единния портал към Агенцията по вписванията.
Предложените изменения следват принципа на еднократност, който държавите членки трябва да прилагат в областта на дружественото право, като еднократно подадената от дружествата информация до публичните органи ще се обменя по електронен път между регистрите на държавите членки чрез Системата за взаимно свързване на бизнес регистрите, посочва вносителят - МС.
В мотивите се посочва, че предложеният законопроект има за цел да транспонира в българското законодателство част от изискванията на Директива (ЕС) 2019/1151 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. във връзка с използването на цифрови инструменти и процеси в областта на дружественото право (Директивата), с която се изменя Директива (ЕС) 2017/1132 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 г. относно някои аспекти на дружественото право.
Решено беше още Националната агенция за приходи (НАП) да не търси длъжници, които вече са си платили задължението. Промяната се прави с нови текстове в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, внесени от депутати от "Продължаваме промяната - Демократична България" и приети от депутатите на първо четене.
Става въпрос за глоби, наложени за нарушения на пътя, или от общини, които са просрочени и дадени за събиране на данъчните. В момента се случва хората да платят дадена глоба, но в НАП това не е отразено. Поради това от приходната агенция продължават да пращат имейли или да звънят на длъжници, въпреки че на практика те вече не са такива. В такави ситуации се изпадало, защото няма изискване този, който е наложил санкцията, да уведомява НАП, че тя вече е платена.
Така често се случвало глоби да продължават да се водят неплатени и върху тях да се трупат лихви, посочват вносителите. Освен това на хората се отказвали редица административни услуги, защото се водели неизрядни платци.
С промените в кодекса се записва, че всички публични взискатели като МВР, общини и други ведомства трябва да уведомяват приходната агенция, когато предадени на нея задължения вече са погасени. Вносителите на промените посочват, че НАП разполага с електронна услуга за подобни междуведомствени уведомления, но тя не се използва заради липсата на законова регламентация.
С новите текстове министерства, ведомстава, общини и НАП ще са длъжни да обменят данни за двустранно идентифициране на плащанията. Информацията за това ще се подава към данъчните в 7-дневен срок. Ако чиновник пропусне да го направи, го чака глоба от 300 до 600 лева, а при повторно нарушение е от 500 до 1000 лева.
Националният център за информация и документация към министъра на образованието и науката води и поддържа регистър на издадените удостоверения, свързани с придобита професионална квалификация по професия, реши парламентът с приетите на второ четене промени в Закона за признаване на професионални квалификации. Вносител на измененията е Министерският съвет.
Според гласуваните разпоредби Националният център за информация и документация към министъра на образованието и науката води и поддържа регистър на издадените удостоверения, свързани с придобита професионална квалификация по професия, която не е регулирана на територията на Република България, необходими за достъп или за упражняване на регулирана професия на територията на друга държава членка, и на отказите за издаването им. С промените се въвеждат ограничения за това кои професии могат да бъдат регулирани, т.е. да се регулират само професии, които ако не се изпълняват по правилния начин, могат да застрашат живота и здравето на хората. С приетите текстове се разписват процедурите и на отговорностите за това кой ще извърши оценката за пропорционалност, както и оценка доколко въвеждането на професията е пропорционално на отговорността, която тя носи към обществото и по-конкретно към живота и здравето на хората.
Да се създаде Съвет за координация на политиките за българите зад граница, решиха още депутатите с приети на първо четене промени в Закона за българите, живеещи извън Република България. Законопроектът беше подкрепен от 116 народни представители, 44 гласуваха "против" и 10 "въздържал се".
Този съвет ще спомага за разрешаването на въпроси от координационен характер, свързани със запазване и разпространение на българския език и култура сред българските общности зад граница, в това число и за опазване на българското културно-историческо наследство. Съветът ще издава насоки и ще препоръчва действия за реинтеграция на завръщащите се в Република България български граждани, ще защитава правата и интересите на българите зад граница, ще синхронизира дейностите по програми и проекти, насочени към българските общности и техните организации извън страната и ще координира работата на органите на централната власт при провеждането на политиката, свързана с българите извън страната, се посочва още в доклада. Новият Съвет за координация на политики за българите извън Република България ще бъде ситуиран като постоянно действащ нов държавен консултативен орган на Министерския съвет, който ще функционира успоредно с вече установения със закона Национален съвет за българите, живеещи извън Република България.
Гласувано бе още Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) да изпълнява функциите на компетентен орган по функционирането на Механизма за корекция на въглеродните емисии по границите (МКВЕГ), приет от Европейския парламент и Съвета на ЕС. Вносители на измененията в Закона за ограничаване изменението на климата са народните представители Станислав Анастасов (ДПС), Младен Шишков (ГЕРБ-СДС) и Татяна Султанова („Продължаваме промяната-Демократична България“).
Вносът на стоки, обхванат от МКВЕГ, на територията на Република България, се осъществява според европейски регламент. За получаване на статус на одобрен декларатор по МКВЕГ вносителят/косвеният митнически представител подава чрез регистъра на МКВЕГ заявление до изпълнителния директор на ИАОС. Изпълнителният директор на ИАОС в срок от 14 дни от получаването одобрява заявлението, предвиждат приетите разпоредби.
Според европейския регламент МКВЕГ предвижда въглеродна такса на границата на вноса на определени продукти – стомана, желязо, цимент, електричество, изкуствени торове, алуминий, водород и други производни на тях, произхождащи от трети страни, под формата на закупуване на сертификати за емисии, се посочва в мотивите към законопроекта.