В много голяма степен изборите за ЕП си остават просто национални политически битки. Това заяви пред БНР политологът и експерт по европейските въпроси Владимир Шопов.
"Европейските избори се приемат като избори от втори порядък, свидетели сме на по-ниска активност, а дискусиите обикновено продължават да си бъдат национални с някои елементи на по-общоевропейски теми. Не очаквам тези избори за ЕП да бъдат по-различни в България. Със сигурност ще станем свидетели на по-голямо присъствие на някои от общоевропейските теми или поне на тяхното пречупване през националната политика. Основната трудност в задаващата се кампания ще е свързана с това как управляващите ще отговорят на тези теми и интерпретации, които ще предложат "Възраждане" и БСП", смята той.
В предаването "Преди всички" Владимир Шопов коментира и първата прогноза за евровота на Европейския съвет за външна политика. От там предупредиха, че може да има възход на крайната антиевропейска популистка десница, което ще се отрази на някои поети от ЕС ангажименти, като тези за климатичната сделка, върховенството на закона и външната политика.
"Това изследване до голяма степен не е просто проекция на множеството национални политически динамики, на които сме свидетели през последните няколко години. Партиите, които участват в евроизборите, все пак са си националните партии на отделните страните-членки. Тази тенденция на нарастването на влиянието на еврореалистичните и евроскептичните партии на континента просто виждаме нейното развитие и проекция в идните месеци", обясни анализаторът.
Според него картината, която се очертава за вота през юни, е ясна - тя дава възможност за другите партии, които не желаят подобна посока на развитие на Съюза, да предприемат някакви политически мерки и да се опитат да обърнат националните, европейските дебати в своите страни.
Неговото усещане е, че тази обща тенденция до голяма степен ще се запази.
Шопов изтъкна също, че в изследването не могат ясно да бъдат уловени нюансите в двете основни еврокритични групи. "Те не могат просто така да бъдат обединени в един голям антиевропейски блок, което дава множество възможности за създаване на една по-центристка и дясноцентристка коалиция", смята той. И напомни, че и зад сегашната ЕК виждаме в не малка степен тази по-широка дясна - дясноцентристка коалиция.
По думите му изследването се опитва да погледне отвъд чисто временните разположения на силите - динамиката на обществения дебат, евентуални проекти за развитието на политическата подкрепа.
"Вече имаме ясно оформена група и теми - негативен дневен ред, с който ЕС предстои да се сблъска. /.../ Ние вече сме свидетели на поне няколко теми, по които можем да очакваме доста сериозна ревизия на поне тези политики, с които досега бяхме свикнали".
ЕП, който предстои да бъде избран, ще бъде този, който ще дефинира следващия 7-годишен бюджет на Съюза, подчерта анализаторът. В този смисъл той отбеляза, че трябва да погледнем в по-далечна перспектива.
ЕС до голяма степен се управлява според това с какви кризи трябва да се справя, изтъкна още той.