Постигнатото като съгласие за Шенген е неприемливо, заяви пред БНР евродепутатът от групата на социалистите и демократите Цветелина Пенкова. Според нея често не сме достатъчно последователни да защитим нашата позиция.
"Не за първи път България е имала възможност да стане част от Шенгенското пространство само по въздух и вода и многократно е било отказвано от предходни български правителства. Това винаги е било на масата като възможност. Няколко пъти със сигурност е имало такива предложения, те са били отказвани. В момента, в който ти принизиш собствените си критерии и приемеш, че можеш да бъдеш дискриминиран - това беше логиката на политиката на България до този момент, това беше и позицията на настоящото правителство през октомври", коментира тя в интервю за предаването "Неделя 150".
Според нея проблемът не може да се търси само във външните партньори:
"Ако ние не отстояваме ясно позицията си и не се затъпим да защитим интересите на България и гражданите, няма как да очакваме, че някой друг ще го направи по-добре от нас".
"Политиките на Европа трябва да достигат малко по-ясно до всеки един от гражданите в рамките на ЕС. Ако не направим това, няма как да мобилизираме и да убедим хората, че те трябва да гласуват", коментира Пенкова относно предстоящите европейски избори.
Темите и проблемите, които се поставят в момента в цяла Европа, са доста сходни, посочи тя.
По думите ѝ една от основните роли на тази кампания, която предстои, е да се обясни на европейските граждани защо са важни европейските избори. Според нея последните 5 години от мандата на ЕП са показали, че институцията може да взема бързи решения в ситуации на криза, които да имат добавена стойност за обществото.
Ключовото, на което трябва да акцентираме, е каква е ролята на България в определянето на някои европейски политики, коментира Пенкова. Тя отбеляза, че усещането у нас е, че Брюксел ни налага някакви правила, които ние трябва да спазваме.
"Не, напротив. Ние участваме в изграждането и изготвянето на тези правила и е крайно време да дадем една ясна оценка и представа на българските граждани - защо и как, каква роля играем ние в определянето на тези политики", коментира евродепутатът и даде пример с енергетиката, която беше сред основните теми в последните години.
В предаването "Неделя 150" Цветелина Пенкова бе категорична, че не идва залезът на Зелената сделка. По думите й оттук нататък предстои да се развият основните политики.
Трябва да намерим начин, по който да използваме повече възобновяеми източници на енергия, да не сме зависими от суровини, които се внасят от трети държави за ЕС, смята тя. За да имаме стабилна енергийна система, няма как да избягаме от базовите енергийни източници, подчерта още евродепутатът и отбеляза ключовата роля на ядрената енергетика.
"Без българско участие в тези преговори, ядрената енергетика може би нямаше да бъде призната за стратегическа и устойчива енергия за бъдещето на Европа. България изигра ключова роля в определянето на някои европейски политики в дългосрочен план".
Зелената сделка остава, въпросът е как тя ще бъде приложена по най-адекватен начин, категорична е Пенкова. Тя посочи реиндустриализацията на Европа и свързаност на енергийната и електропреносната мрежа като основни политики оттук нататък.
"Ако ние не оценим правилно силните страни на всяка от страните-членки - къде е добавената стойност, а само налагаме правила, които рядко могат да бъдат приложими за всички по еднакъв начин, няма как да успеем да се справим с този преход и с предизвикателствата, които предстоят пред нас", предупреди евродепутатът. В този смисъл тя обяви, че планира на конференция през март в Брюксел да бъдат представени българската индустрия и енергиен сектор, за да е ясно каква роля може да изиграе страната ни.
Съставът на ЕП ще бъде много различен от състава на ЕК, коментира също Цветелина Пенкова. Комисарите се предлагат от правителствата, напомни тя и обясни, че там се очаква да има доста по-сериозен наклон към дясно и крайно дясно, защото такива са правителствата, които управляват. Според нея проблемът е, че ще има дисбаланс между двата законодателни органа на европейските институции.
"Трябва да положим усилия съставът на ЕП да остане балансиран и да се даде ясна оценка, че крайните националистически прояви не са пътят и бъдещето на Европа".