"Цялостната политика, която се води в Министерство на вътрешните работи, респективно и политиката на държавата в сектор "Сигурност", е неадекватна и когато говорим за една консервативна система, каквато е Министерство на вътрешните работи, не трябва да се фокусираме върху събитието, на което всички ние станахме свидетели и насилието, което за всички беше ясно, че беше упражнено от полицейски служители, а върху липсата на политики, които да се правят в последните няколко години. Защото това, което имаме днес, е натрупване на проблеми и липсата на професионализъм и политическа воля във висшето ръководство на Министерството на вътрешните работи. Защото не съм видял стратегията на министъра на вътрешните работи, неговата политика, която ще очертава някакъв хоризонт в продължение на година-две, има неотложни, краткосрочни и дългосрочни мерки и законодателни промени, които трябва да бъдат направени. Ние в момента такива неща не сме чули, и затова имаме проблем с това насилие, затова не сме адекватни, за да предотвратим и да извършим необходимите превантивни действия, защото полицейската работа не е когато ти си на първа линия и отсреща имаш протестиращи, които изразяват дали мирни искания или провокатори, които са внедрени в тези мирни позиции, които имат гражданското общество. Точно тук е силата на превантивната дейност и профилактирането на тези ултраси, които при всички положения винаги търсят масовите мероприятия, за да провокират определен интерес, да създадат определената ситуация. И да се върнем отново в политическото противопоставяне и да не решаваме проблемите, наслагвани с годините.
Защото в момента обществото е болно.
Ние трябва да имаме адекватно решение, но трябва да има и добри лекари или добри политици, които да имат визия за това, което трябва да се прави. Ние в момента виждаме, че кадровите решение в Министерство на вътрешните работи са взимани не на базата на професионализма, а на това кой кого предложил, кой кого събеседвал, кой в кого видял някаква лоялност към самия него, защото той води дадения политически разговор за евентуалната позиция, която трябва да вземе, което е абсолютно несериозно и показва липса на управленска мощ и липса на управленски способности. Защото управлението не е привилегия. Трябва да се знае, че управлението е голяма отговорност, и когато то попадне в некомпетентните хора, в хора, които нямат визия и компетентност да управляват процеси, това означава, че ще имаме тези проблеми, които имаме днес. В сектора за сигурност – това, което за мен е изключително важно: през последните години няма абсолютно никакви адекватни политики. Аз ще дам пример за това, което се случва сред най-младите, подрастващите, защото това е проблем, за който аз съм алармирал още 2016-2017 година, докато бях и народен представител. Бяхме заложили в управленска програма за 2017 година, когато бяха проведени предсрочните парламентарни избори, че, за да можем да предотвратим и да можем да запазим здравето и боеспособността на тези млади хора, които имат енергията, трябва да ограничим възможността за разпространението на наркотиците сред подрастващите. Защото това нещо можеше да бъде предотвратено, когато се направят тестове за всички тийнейджъри, и тези резултати бъдат предоставени само и единствено на родителите им или на техен настойник. Защото родителите, за съжаление, разбират последни, че детето им вече е част от мрежата на наркоразпространението, и оттам вече то става много удобна мишена за всички тези ултраси или тези нечисти интереси, които имат някои при определени протести. Защото такива лица стават много добри провокатори в протестите. И аз точно затова искам да кажа, че ние в момента ще берем плодовете след 3-4 години на поколение, което вече влиза в зрялата си възраст, но което от 2017 година до настоящия момент има съответните зависимости. Ние виждаме, какво се случва и с пътната безопасност – в голямата си част от констатациите се наблюдава, че масово са дрогирани шофьорите и предизвикват тежки пътно-транспортни произшествия с тежки последствия. Ами някой да е правил някаква политика за пътната безопасност? Ами някой да е правил някаква политика за превенция сред младите за това наркоразпространение, което има? Защото тук трябва и родителите, и гражданското общество да бъдат активни, но когато има работещи и добре функциониращи структури на държавното управление, картината става друга. В случая говорим за темата "Сигурност". Но темата "Сигурност" е комплекс от мерки, които минават през образование, през култура, през спорт. Защото знаем, че и спортната база също води до възможността младите хора да бъдат ангажирани и да не мислят за това, което всъщност са пороците на днешното развито демократично общество. Точно затова смятам, че и семейната среда е ключова във възпитанието на нашите деца. Но когато четем, че едно момиче разказва как всъщност е била ритана от един полицейски служител, извинявайте, и министърът на вътрешните работи да излиза и да защитава подобни действия, аз смятам, че е несъстоятелно. И тук трябва действително да се сложи разграничаване на тези полицейски служители, които са си превишили правата. Но не трябва всички да слагаме под един знаменател, защото полицейските служители имат и те семейства, имат и приятели, и никой не иска детето му да пострада при такъв сблъсък когато има между протестиращи и полиция. Но пък също така трябва да бъдем много ясни с политиките, които трябва да бъдат реализирани, за да не допускаме всичко това, което в момента констатираме само като негатив за обществото и за страната ни", заяви пред Фокус Цветан Цветанов - председател на Републиканци за България, бивш вицепремиер и министър на вътрешните работи, както и заместник-кмет на София по сигурността.
На въпрос в каква политическа спирала сме влезли, Цветанов отговори: Политическата спирала в момента е "интересът клати феса", както има една такава поговорка. Защото въпреки че не се харесват, въпреки че се ненавиждат, въпреки че всеки ден всеки заявява отрицание към политическия си партньор в сглобката или в коалицията, или некоалицията, в един момент, когато се виждат числата, че има едни пари, които трябва да се усвояват, всички стават смирени и започват да мислят в другата посока – как биха могли да се възползват от тези финансови средства. Няма да имаме прозрачно управление, няма да имаме видими резултати, които да ни откроят от другите държави от Европейския съюз, и отново ще бъдем на опашката. Но най-големият проблем е, че ние отсъстваме и от международната сцена, защото не е нормално премиерът Николай Денков да отиде в Израел и да не посети Палестина, защото по протокол в последните десетилетия и аз, когато съм бил вицепремиер и министър на вътрешните работи, винаги когато съм ходил на посещение в Израел, отивам за два дни – първия ден в Израел, втория ден в Палестина. И водим разговори, защото това е прието да бъде така, защото ние не можем да делим "едните са лоши, другите са добри". Какво направиха великите сили? Нека да погледнем Блинкен, когато отиде в Близкия изток и когато отиде и посети Израел, той се видя и с палестинските лидери, видя се и с Египет, и всички останали фактори за стабилността на региона. Дипломацията е нещо, с което трябва винаги да разчиташ на онова, което е утвърдено и което се прилага в международните отношения и в международните срещи.