Росица Кирова закри заседанието на НС заради липсата на кворум

Булфото, архив
share

Заместник-председателят на Народното събрание Росица Киров (ГЕРБ-СДС) прекрати днешното пленарно заседание, след като само четирима народни представители участваха в гласуването за включване в дневния ред на общия проект на решение за отсрочка при внасянето на териториалните планове от Министерския съвет. До прекратяването на заседанието се стигна, след като депутатите от "Има такъв народ", "БСП за България" и "Възраждане" излязоха на трибуната в знак на протест, че общият проект на решение не е бил включен за разглеждане.

Бяха дадени поредица от почивки, в които депутатът Павела Митова от „Има такъв народ“ (ИТН) и колегите ѝ от опозиционните партии стояха прави на трибуната дори по време почивките.  Проектът на решение бе внесен по-рано днес в деловодството на парламента от опозиционните сили в парламента: „БСП за България“, „Има такъв народ“ и „Възраждане“.  

Никола Минчев, който председателстваше заседанието преди да даде поредната почивка, предложи да бъде включена точката като припозна изцяло искането на опозицията за прекъсване на разглеждането на второ четене на Закона за обществените поръчки и разглеждане на въпросния проект на решение. Той апелира народните представители да заемат местата си на няколко пъти. Призивът му не беше чут. Тук искате с около 70 народни представители да наложите промяна в дневния ред, каза Минчев и призова преди да преминат към режим на гласуване да си седнат на местата.  

Можем да употребяваме собствена електрическа енергия от възобновяеми източници, решиха депутатите

След почивката председателското място зае колегата му Росица Кирова. Наложи се тя да прекрати заседанието поради липсата на кворум, след като за включването на точката в дневния ред гласуваха само четирима депутати, пише БТА.

Ето какво ще обсъждат депутатите до края на седмицата

Преди опозицията да излезе на трибуната, депутатите успяха да гласуват част от предлаганите в Закона за обществените поръчки изменения. С някои от приетите текстове парламентът промени дефиницията за обществена поръчка. Друга част от промените са относно прогнозната стойност при дейности, финансирани пряко с публични средства с повече от 50 на сто, за които правилата на този закон се прилагат.

Водещи новини

Още новини