"Миньорите и енергетиците искат ясно бъдеще - година по година как ще се изпълни планът за енергиен преход. Хората искат да разберат кой какви ангажименти поема за тяхното бъдеще".
Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров пред БНР.
Синдикалистът допълни, че работата с Министерството на енергетиката, с Министерството на труда и социалната политика и Министерството на околната среда и водите вече е започнала.
"Единият от ключовите подходи е гарантиране на заетостта. Опитите да се изведат въглищата по-рано е нереалистично и недопустимо. Така се внушават невъзможни действия, хората стават тревожни, насажда се напрежение. Истината може да е справедлива, ако огромните ресурси се впрегнат по години, така че да могат да гарантират доходите на хората там, където живеят, и то при условия, не по-лоши от сегашните. Споразумението няма да бъде подписано само с премиера Николай Денков, хората искат ясен ангажимент от парламента", каза още Димитров.
Президентът на КНСБ подчерта, че без въглища и нова ядрена мощност няма как да се присъединяват нови ВЕИ-та
"Който не прави тази пряка връзка, лъже. Балансиращите мощности, включително и честотният баланс, се извършват от базови мощности. Заявката за 40 000 мегавата нови ВЕИ-та изглежда безумна на фона на това да спрем въглищата бързо или да направим ядрена централа бързо. В енергийната система има ясни взаимовръзки", добави лидерът на профсъюза.
Димитров прогнозира, че при намаляване и бързо спиране на въглищните мощности и при либерализиране на пазара на електрическа енергия за бита от 2026 година предстои революция.
"Това го казвам с огромна отговорност. Няма как българското население да издържи подобно нещо. Близо 2,5 млн. домакинства са енергийно бедни", заяви той.