Точка първа в дневния ред на Народното събрание бе първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест, внесен от Министерски съвет на 13 април 2023 г.
Депутатите приеха предложението със 118 гласа "за".
Според доклада на комисията по правни въпроси законопроектът предвижда създаването на нова разпоредба, с която се въвежда задължение за прокурора по делото да внесе искане пред съответния първоинстанционен съд за вземане спрямо обвиняемия на мярка задържане с цел издаване на Европейска заповед за арест. Предвижда се произнасянето на съда да е в тридневен срок от получаване на искането, като съдът проверява законосъобразността и пропорционалността на издаването на Европейска заповед за арест.
С друга разпоредба се урежда приемането на лицето от изпълняващата Европейската заповед за арест държава членка на ЕС, както и задълженията на прокурора незабавно да внася искане за вземане на мярка за неотклонение "задържане под стража" от съответния първоинстанционен съд по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, предава БТА. Предлага се в рамките на това производство вече доведеното в България обвиняемо лице и неговият защитник да могат да оспорят законосъобразността и пропорционалността на издадената от прокурора Европейска заповед за арест, като така се гарантира правото на обвиняемия да се защити лично срещу предприетите спрямо него действия от страна на прокуратурата по принудителното му довеждане, се посочва в доклада на правната комисия.
В доклада на комисията по европейски въпроси се посочва, че измененията се предлагат във връзка със започнала процедура за нарушение на правото на ЕС и на приетото рамково решение от 2002 г. за Европейската заповед за арест.
Депутатите след това се заеха с обсъждане на второ четене Законопроект за противодействие на корупцията.
Вносители на законопроекта са Десислава Атанасова (ГЕРБ-СДС) и група народни представители. Миналият вторник парламентарната правна комисия прие на второ четене проекта на Закон за противодействие на корупцията.
С него се създава Комисията за противодействие на корупцията, която ще се състои от трима членове, като всеки един от тях председателства комисията на ротационен принцип за по две години. Кандидатите за членове трябва да имат висше юридическо образование и най-малко пет години професионален стаж. Те ще се избират от Народното събрание, а мандатът им ще бъде шест години.
В закона е записано още, че при всеки избор на ръководство на Комисията се сформира нарочна номинационна комисия от петима независими членове - по един член, предложен от Върховния касационен съд, Висшия адвокатски съвет, Министерство на правосъдието, Омбудсмана на Република България и от Сметната палата. Номинационната комисия ще извършва оценка на професионалните и нравствени качествата на всеки един от кандидатите и ще изслушва концепциите им в открито заседание.
Според проекта на закона Комисията за противодействие на корупцията ще извършва действия по превенция, предотвратяване, разкриване и разследване на корупционни престъпления чрез събиране, анализиране и проверка на сведения при или по повод информация за прояви на корупция от лица, заемащи публични длъжности.
Дебатите се завъртяха около това на какви критерии да отговарят бъдещите членове на КПКОНПИ. Размяна на реплики предизвика предложението на народния представител от „Продължаваме промяната – Демократична България“ Стою Стоев в закона да бъде разписано кандидатите да притежават седем вместо пет години юридически стаж, както и юридическо или икономическо образование или седем години стаж в службите за сигурност, както и предложение за това членовете на бъдещия антикорупционен орган да се избират от Народното събрание с мнозинство от две трети.
Радомир Чолаков от ГЕРБ-СДС възрази, като посочи, че ако подобно предложение се приеме, то би поставило работата на парламента в режим на обвързана компетентност и отбеляза, че това би последвало и при избора на Висш съдебен съвет (ВСС), Инспекторат към ВСС, Комисия за защита на конкуренцията (КЗК), Комисия за финансов надзор (КФН). Чолаков направи редакционно предложение на предложението на Стоев вместо думите „препоръчително класиране“, да бъде разписано „препоръчително оценяване на кандидатите“. Той коментира и възможността за избор на членове с две трети мнозинство като припомни разпоредбите на Конституцията, където ясно е указано, в кои случаи се изисква различно мнозинство. Той бе категоричен, че ще подкрепят законопроекта, но ако въпросните поправки бъдат приети, то от ГЕРБ-СДС ще сезират Конституционния съд (КС).
В реплика Петър Петров от „Възраждане“ попита как човек с висше икономическо образование ще може да вземе решение за постановени съдебни решения и съдебни практики. Да не променяме правилата за избор на членове, само защото са намерени определени личности, които да бъдат назначени, апелира депутатът. По думите му само и единствено хора с висше юридическо образование могат да заемат тези длъжности. Той предложи вместо седем години изискването да е за десет години юридически стаж. Със серия от редакционни предложения Петров настоя да бъдат разписани и превантивните и санкциониращи функции на бъдещия орган.
Колегата му Цвета Рангелова отбеляза, че в изказването си Стою Стоев е мотивирал въпросните промени с препоръки и попита да не би да е имало някакво тайно съвещание на членовете на правна комисия. Рангелова настоя Стоев да излезе на трибуната и да запознае пленарната зала с въпросните препоръки и техния автор. Несериозен е този подход, каза тя. Стою Стоев отговори, като посочи, че всички членове на правната комисия са получили писмо от Министерство на правосъдието. Рангелова показа въпросното писмо от трибуната и отбеляза, че в него нямало и ред от въпросните препоръки.
Тошко Йорданов от ИТН се обърна към народните представители от ГЕРБ-СДС, които са казали, че ще подкрепят този закон, след което ще дадат промените на КС с думите: Вие като депутати защо сте тук – в името на властта, да изкарате колкото можете, или ролята ви на депутати е да приемате закони, които да направят живота на българските граждани по-спокоен, по-уреден и по-справедлив, същото направихте с бюджета. Вашите експерти направиха бюджета на Асен на „саздърма“, след което всички го гласувахте и вече берем последствията – държавата е на дефицит. Какъв е смисълът от вашето присъствие тук, попита Йорданов.
Към колегите си от ПП-ДБ Йорданов припомни, че когато Слави Трифонов е провел първата си среща с Кирил Петков и Асен Василев, първата му реплика след това е била – „тези са аджамии“.
„Вие сте тежки аджамии, колеги“, каза Йорданов. В момента желанието на Киро да се създаде ново КПКОНПИ като бухалка – да тормози политическите си противници, ГЕРБ така ще ви изработят, че ще има по-гадна бухалка спрямо стария закон и тя ще е в ръцете на ГЕРБ, а вие лавандули такива – ще страдате от това, добави Йорданов.
Председателят на парламента Росен Желязков обяви 30-минутна почивка, поискана от групата на ПП-ДБ. Депутатите трябваше да възобновят заседанието около 12:00 часа, но го направиха около 13:30 часа. След почивката Десислава Атанасова предложи дебатите да приключат в 14:00 ч., което бе прието от народните представители.
Народното събрание ще продължи своята работа утре от 9:00 ч.