Парламентарната комисия по икономическа политика и иновации прие проекта на решение за позицията на България относно удължаването на превантивните мерки по отношение на определени продукти с произход от Украйна след 15 септември 2023 г. на свое извънредно заседание, предаде БТА. Окончателното решение предстои да бъде взето в пленарна зала. Проектът на решението бе внесен от Кирил Петков, Делян Пеевски, Атанас Атанасов, Хамид Хамид, Румен Христов и Александър Иванов на 11 септември 2023 г.
Десет от членовете на комисията гласуваха "за" проекторешението, четирима бяха "против", а двама се въздържаха.
В проекта на позицията на България се посочва, че страната ни не подкрепя продължаването след 15 септември 2023 г. на извънредната мярка за забрана за внос в България, Полша, Унгария, Румъния и Словакия на пшеница, царевица, рапица и слънчогледово семе от Украйна и се възлага на Министерския съвет да предприеме необходимите действия за изразяване на позицията.
След протести на фермери в тези държави Европейската комисия въведе ограничение до 15 септември през тези страни да преминава транзитно пшеница, рапица, слънчоглед и царевица, но не и да могат да се предлагат на техните вътрешни пазари.
Проектът на решението предизвика оживен дебат в комисията, а против него се обявиха браншови организации, които присъстваха на заседанието.
Председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Илия Проданов заяви, че от сутринта земеделският бранш е бил "в шок от входираното решение". Той изтъкна, че към решението няма анализ за последствията, които биха произтекли от него, а текстът "поставя под риск българските производители". По думите на Проданов подобно решение застрашава земеделския бранш в страната. Той предупреди, че съществуващото в сектора в момента напрежение в "даден момент ще се излее по изключително мащабен начин". Проданов заяви, че асоциацията ще защитава интересите на производителите "по всички възможни начини".
Деян Николов (ПГ "Възраждане") каза, че с това проекторешение се отстъпват интересите на българското земеделие в името на геополитическите и отправи обвинения в национално предателство. Той изтъкна необходимостта от анализ за това какви ще са щетите за българските производителите и съответно да се поиска компенсация за тях.
Даниел Лорер (ПГ "Продължаваме промяната - Демократична България") също посочи, че към проекта на решение липсва анализ за ефектите и каза, че когато се взема подобно решение, трябва да бъде ясно отражението му по цялата верига. На този етап лично аз не съм готов да взема решение по въпроса, заяви Лорер.
Румен Христов (ПГ на ГЕРБ - СДС) посочи, че трябва да се намери баланс между интересите на производителите, преработвателите и потребителите в България. Той изтъкна, че в близко бъдеще Украйна ще стане член на ЕС и напомни, че тази страна е огромен производител на земеделска продукция, а България трябва да се адаптира към реалностите както в региона, така и по света.
Владислав Панев (ПГ "Продължаваме промяната - Демократична България") изложи икономически аргументи в подкрепа на проекторешението, като напомни, че всяко ограничение води до по-високи цени. Колкото по-свободна е една икономика, толкова по-високи са доходите на хората в нея, включително и на земеделските производители, допълни Панев.
Александър Вълчев (ПГ на ИТН) заяви, че групата ще гласува против това решение, защото се доверяват на анализа на зърнопроизводителите за негативните му ефекти, а и са загрижени за здравето на българите.
Петър Кънев (ПГ "БСП за България"), каза, че парламентарната група ще гласува против проекта на решение и отбеляза, че темата е в прерогативите на министерския съвет. Той поиска също и информация от Министерството на външните работи за позицията на другите държави от Общността по въпроса с украинския внос на зърно.