Сравнителният анализ на обществените оценки за работата на последните четири състава на парламента показва, че в края на третата година от мандата си 41-то Народно събрание събира по-високи стойности на одобрение и по-ниски на неодобрение в сравнение с предходните три парламентарни състава.
Това сочат резултатите от сравнителен анализ на Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ), по повод три години управление на ГЕРБ, съобщиха от НЦИОМ.
В сравнение с предишните три състава на парламента (38-мо, 39-то и 40-то Народно събрание), настоящото 41-во Народно събрание получава най-високо одобрение при конституирането си (от 42% от българите през август 2009 г.). Стартовото неодобрение на сегашния парламент възлиза на 33%, което е два пъти по-нисък дял в сравнение с неодобрението, регистрирано в началото на работата на 40-то Народно събрание (по време на управлението на БСП, ДПС и НДСВ).
Одобрението остава по-висок дял от неодобрението към работата на настоящия парламент до края на 2009 г. През декември 2009 г. обаче неодобрението за дейността на 41-то Народното събрание взема връх (35% одобрение : 45% неодобрение), като тази тенденция се запазва до момента. В средата на юли 2012 г. неодобрението към работата на парламента вече надхвърля над три пъти одобрението (64% :20% ). В края на третата година от мандата на 38-то Народно събрание (по време на управлението на Иван Костов) одобрението за работата му възлиза на 19%, а неодобрението – на 67%. Още по-критични са оценките за 39-то и 40-то Народно събрание в края на третата година от тяхната работа.
В края на третата година от управлението на Симеон Сакскобургготски одобрението за парламента е било 14%, а неодобрението – 73%. След три години управление на кабинета на Сергей Станишев, Народното събрание получава одобрение от 12%, а неодобрението му достига 76%.
Неодобрението за работата на всички премиери през последните 15 години, в края на третата година от мандатите им е по-висок дял от одобрението. Изключение прави Бойко Борисов, положителните оценки за когото, макар и с малко, са повече от отрицателните, сочат още резултатите от сравнителния анализ на НЦИОМ. През юни 2000 г. Иван Костов има 59% неодобрение и 30% одобрение, през юли 2004 г. Симеон Сакскобургготски получава 62% неодобрение и 28% одобрение, а през юли 2008 г. за Сергей Станишев регистрираме 61% неодобрение и 25% одобрение.
Правителството на ГЕРБ получава в началото на мандата си 51% одобрение и 20% неодобрение. За сравнение, кабинетът на Иван Костов започва своята дейност с по-високо одобрение, но и с по-високо неодобрение (60%:24%). В края на третата година от управлението на ОДС, дяловете на одобряващите и на неодобряващите кабинета са почти изравнени (44%:43%). Подобно изравняване на положителните и отрицателните оценки регистрираме по-рано – още в края на първата година от управлението на ГЕРБ (през юли 2010 година), когато одобрението възлиза на 41%, а неодобрението – на 45%. През септември 2001 година, кабинетът на Симеон Сакскобургготски получава едва 11% неодобрение. В края на третата година от мандата му (през юли 2003 ) обаче, неодобрението към кабинета вече е три пъти по-висок дял от одобрението – 65%: 22%.
През юли 2012 г. една трета от пълнолетните българи одобряват правителството, а 56% не го одобряват, като при това няма значима промяна в дяловете на одобрение и неодобрение за кабинета през последната година. През юли 2011 година одобрението е възлизало на 31%, а неодобрението на 56%. Общото между настоящия кабинет и този на Иван Костов е, че и двата кабинета започват работата си при благоприятна обществена атмосфера, но до края на втората година от мандатите си губят одобрение. Най-резки амплитуди в обществените оценки регистрираме при управлението на НДСВ, когато свръхочакванията на хората бързо преминават в масово разочарование.
Критичността към формулата на управление на кабинета на Сергей Станишев от самото начало на мандата не води до големи обрати в обществените настроения. Неодобрението остава трайно по-висок дял от одобрението през целия мандат.